Какво мога да направя ако имам временни финансови затруднения за плащане на задължението?

Разрешение за неотложни плащания (чл. 229 от ДОПК) - в случаите, когато върху Ваши банкови сметки има запор, наложен от НАП.

Ако сте юридическо лице или физическо лице, осъществяващо стопанска дейност, дължите суми по договори, свързани с основната Ви дейност, забавянето или неплащането на които може да доведе до тежки стопански последици или имате други публични задължения и върху Ваша сметка в банка е наложен запор от публичен изпълнител, законодателят е предоставил възможност да поискате издаване на разрешение за неотложни плащания (чл. 229 от ДОПК). По този начин част от сумите, постъпили или постъпващи по запорираната Ви сметка могат да останат на Ваше временно разпореждане за неотложни плащания. За целта следва да подадете искане за неотложни плащания, придружено с документи, доказващи необходимостта от издаването му:

  • оборотна ведомост;
  • извлечение за движение по банковите сметки за предходните 3 месеца;
  • отчет за паричните потоци за предходните 3 месеца;
  • прогноза за паричните потоци за периода, за който се иска разрешението;
  • документи във връзка с които следва да се извършват плащанията, свързани с основната дейност за периода за който се иска разрешението – заверени копия от съответните договори, фактури;
  • други документи.

Препоръчваме Ви преди подаване на искането да потърсите съдействието на публичния изпълнител в съответния офис на НАП, който да Ви разясни целта на този способ и да Ви информира конкретно какви документи е необходимо да предоставите.

В разрешението се посочват условията за неговото действие. Срокът, в който можете да извършите плащанията също се посочва в разрешението и е кратък (обичайно 1 месец), предвид динамиката на паричните потоци, като е съобразен и със сроковете за принудително изпълнение по реда на ДОПК. Разрешението може да се измени само от публичния изпълнител. При неизпълнение на условията за издаване на разрешението, същото подлежи на отмяна от публичния изпълнител.

От значение за издаването на разрешение за неотложни плащания е Вашето поведение като данъкоплатец  -  оказването на съдействие на публичния изпълнител при уточняване на имущественото Ви състояние и причините за финансовите Ви затруднения; добросъвестното Ви поведение при плащане на публичните Ви задължения и т.н,

Частта, която ще бъде оставена за Ваше ползване се определя като процент и/или твърда сума като се съобразява спецификата на дейността Ви, паричните потоци, очакваните Ви приходи и разходи и др.

Отсрочване/разсрочване на публични задължения

В случай, че имате временни финансови затруднения може да поискате отсрочване/разсрочване на публичните Ви задължения. Разликата между отсрочването и разсрочването е в периодичността на плащанията. При отсрочването се отлага срокът за плащане на цялото публично задължение, като се определя нов краен срок за плащането му. При разсрочване - задължението се плаща на части – чрез погасителни вноски с определен краен срок (падеж), за което се одобрява погасителен план.

Отсрочване/разсрочване се допуска единствено при наличие на условията, изрично определени в ДОПК. Поради тази причина към искането следва да се приложат всички документи, доказващи наличието на всяко едно от условията.

ВАЖНО: Едно от основните условия, за да бъде допуснато отсрочване/разсрочване е върху Вашето имущество/активи да бъдат наложени обезпечителни мерки, чиито минимален размер покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на отсрочването/разсрочването.

В  искането за разсрочване/отсрочване следва изрично да посочите по кой ред искате да бъде разгледано то - чл. 183 или чл. 187а от ДОПК. Основните разликите при отсрочването/разсрочването по реда на чл. 183 или чл. 187а от ДОПК са следните:

  • по реда на чл. 183 от ДОПК се отсрочват/разсрочват всички публични задължения – данъци, осигуровки, такси, глоби, акциз и т.н., като за периода на отсрочването/разсрочването им (с изключение на задълженията за задължителни осигурителни вноски) се дължи лихва в размер на основния лихвен процент. За периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи законната лихва – основния лихвен процент плюс 10 пункта;
  • по реда на чл. 187а от ДОПК се отсрочват/разсрочват само публичните задължения, установявани от органите на НАП, като за периода на отсрочването/разсрочването им се дължи законна лихва. При издадено разрешение за отсрочване/расрочване следва да извършвате всички плащания във връзка с дейността си само по банков път и са представяте в компетентния офис/ТД на НАП тримесечно извлечение от банковите Ви сметки.

В зависимост от срока, за който се иска отсрочването/расрочването, размера на публичното задължение и размера на дължимата през периода лихва, както и в зависимост от органа, който е установил вземането (НАП или друг орган на държавна власт), органите, които са компетентни да се произнесат са различни.

Компетентният орган издава разрешение или отказ за отсрочване/разсрочване. В разрешението за отсрочване се определя крайният срок за плащане на задължението изцяло, а при разрешение за разсрочване се одобрява погасителен план за плащане на задължението на части, като се определя размера и срока за плащане на всяка вноска.                                   Когато е издадено разрешение за отсрочване/разсрочване, но същото не се спазва от длъжника, дължимите суми стават незабавно изискуеми (чл. 183, ал. 4 и чл. 187а, чл. 3 от ДОПК). Ако искането не е комплектувано с необходимите доказателства и/или не отговоря на условията за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се издава отказ за издаване на разрешение за отсрочване и разсрочване.

Вижте повече информация за реда, условията, както и необходимите документи, придружаващи искането за отсрочване/разсрочване на основание чл. 183 - 187 от ДОПК.

Разрешението за отсрочване/разсрочване или мотивираният отказ се съобщават на длъжника в 7-дневен срок от издаването му.

Отказът за отсрочване/разсрочване, поискано по реда на чл. 183 от ДОПК може да бъде обжалван в 14 – дневен срок от връчването му пред:

  1.  Административния съд по местонахождението на органа, издал отказа;
  2. Върховния административен съд в случаите, когато отказът е издаден от министър или ръководител на администрация, непосредствено подчинена на Министерски съвет.

Жалбата се подава до съда, компетентен да я разгледа, чрез административния орган, издал отказа.

Отказът за отсрочване/разсрочване, поискано по реда на чл. 187а от ДОПК не подлежи на обжалване (чл. 187в, ал. 3 от ДОПК).

Принудително изпълнение на публични вземания

След изтичане на 7-дневния срок за доброволно изпълнение, предоставен със съобщението за доброволно изпълнение, в случай, че публичното задължение не бъде погасено, публичният изпълнител пристъпва към принудително изпълнение. В тези случаи, Вашето имущество става предмет на принудително изпълнение от страна на публичния изпълнител, който може да използва всеки от изпълнителни способи, предвидени в ДОПК, заедно или поотделно. Следва да имате предвид, че ако сте едноличен търговец (ЕТ), освен с имуществото на ЕТ, отговаряте и с цялото си имущество, което притежавате като физическо лице.

Принудителното изпълнение на публични вземания по реда на ДОПК се извършва чрез следните способи:

  • изпълнение върху вземания и парични средства в банки;
  • изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника;
  • изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа.

Най-често използваните изпълнителни способи от публичните изпълнители са изпълнение върху вземания и парични средства в банки и от трети лица, както и продажба на движимо/недвижимо имущество чрез търг. 

Изпълнение върху вземания и парични средства в банки

Чрез този способ принудителното изпълнение се насочва към вземания, които имате от банките, по различни видове сметки – депозитни, влогови, разплащателни и други, както и спрямо вложени от Вас вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление. За целта, публичният изпълнител изпраща нарочен документ - разпореждане за изпълнение до конкретната банка, съгласно което незабавно, след получаването му банката следва да прехвърли дължимата от длъжника сума по сметката за принудително изпълнение на компетентния офис/ ТД на НАП.

Изпълнение върху парични средства и вземания от трети лица

Вземанията, които имате от трети лица, които не са банки - вземане от трудово възнаграждение, вземане по фактура, вземане, установено с влязло в сила съдебно решение, вземане по граждански или търговски договор и др., са част от Вашето имущество и могат да послужат за удовлетворяване на публичните вземания. Вземанията, върху които се насочва изпълнението, могат да бъдат, както за парични суми, в лева или валута, така и за движими вещи – например Ваша вещ се държи от трето лице.

Вземането Ви от трето лице, върху което се насочва изпълнението, следва едновременно да е ликвидно (безспорно установено по основание и размер) и изискуемо (с настъпил падеж - да е настъпил моментът, в който задължението трябва да бъде изпълнено). След като публичният изпълнител се убеди, че вземането е ликвидно и изискуемо изпраща на третото лице разпореждане за изпълнение. В 3-дневен срок от получаване на разпореждането третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката, посочена в разпореждането на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника, които държи. Ако задължението на третото задължено лице е за периодично плащане (например: трудово възнаграждение), то внася сумите в тридневен срок от падежа на всяка вноска.

Изпълнението върху Вашите парични средства в национална или чужда валута, се извършва чрез изземването и описването им от публичния изпълнител, след което се внасят по сметката за принудително изпълнение на компетентния офис/ТД на НАП. За Ваши се смятат движимите вещи и паричните средства в лева или валута, намерени у Вас, в жилището Ви или в други собствени или наети от Вас помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове (чл. 215, ал. 2 от ДОПК) .

Изпълнение върху движими и недвижими вещи

Принудителното изпълнение върху движими и недвижими вещи, се осъществява чрез публична продан по реда на ДОПК.

Оценяване на имущество (чл. 235 от ДОПК) 

Описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичен изпълнител, като в определени случаи (например когато за оценката са необходими специални знания) може да бъде привлечен и оценител. При оценката на имуществото се съобразява вида на вещта, моментното й състояние, дефекти, повреди и др. на базата на които се определя предполагаема пазарна стойност. Оценката се определя от публичния изпълнител, като  мотивите се посочват в нарочен акт - разпореждане за определяне на окончателна оценка. Екземпляр от разпореждането се връчва на Вас и на публичния взискател (органът, установил задължението). Оценката не подлежи на обжалване.

Провеждане на публична продан

Най-често използваният способ за публична продан на движимо/недвижимо имущество е продажбата чрез търг с тайно или явно наддаване (чл. 246 от ДОПК). В тези случаи публичният изпълнител изготвя съобщение за обявяване на продажбата, което се публикува на интернет страницата на НАП, поставя се на определените за целта места в служебните помещения на органите, установили публичните задължения и на местата, където ще се извършва огледът или продажбата. 

В качеството Ви на длъжник публичният изпълнител Ви изпраща съобщението за продажбата, ведно с писмо, с което Ви уведомява, че до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, може да платите задължението си заедно с разноските (чл. 243, ал. 2 от ДОПК).

ВАЖНО: Когато в посочения срок заплатите задължението си и разноските, търг не се провежда. Допълнително разполагате с възможността в същите срокове, след получаване на съобщението за продажба, да поискате спиране на принудителното изпълнение (чл. 222а от ДОПК). За целта трябва да изпълните едновременно следните законови изисквания:

  • да внесете 20 на сто от размера на задълженията Ви;
  • писмено да се задължите да внасяте по сметката за принудително изпълнение на компетентния офис/ТД на НАП, ежемесечно по 20 на сто от размера на задълженията Ви.

Освен това, имате задължение да погасявате всички нововъзникнали публични задължения.

Внасянето на сумата се счита за извършено с отразяването й по сметката за принудително изпълнение на компетентния офис на НАП.

Спирането на принудителното изпълнение се извършва от публичния изпълнител с разпореждане, което Ви се връчва. Когато не са спазени изискванията за спиране, посочени по-горе публичният изпълнител издава отказ.

ВАЖНО: В случай, че след спиране на принудителното изпълнение не платите някоя от вноските, както и размера на новите задължения по делото, след спирането му, публичният изпълнител възобновява изпълнението и нямате възможност да подадете ново искане за спиране.

Прекратяване на изпълнително производство

При наличие на основание за прекратяване на производството по принудително изпълнение (изцяло или частично), в 7-дневен срок от настъпване или узнаване на обстоятелството за прекратяване, публичният изпълнител издава разпореждане. Екземпляри от разпореждането за прекратяване се връчват на страните по делото. След влизане в сила на разпореждането за прекратяване, публичният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани и изпраща екземпляр от постановлението за отмяна до Вас и до съответните регистри, в които е вписан запора/възбраната.