Обжалване на ревизионен акт

С ревизионния акт става установяването, определянето, изменението или прихващането на публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, т. е. това е актът, създаващ права или задължения, респективно засягащ права или законни интереси на лицата. Той е и актът, подлежащ на по-нататъшно обжалване по административен и съдебен ред, обезпечаване и изпълнение с оглед ролята му на изпълнителен титул.

 Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез териториалната дирекция по компетентност на лицето, като решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на Националната агенция за приходите.

Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение.

Заповедта за прекратяване на производството поради недопустимост за установяване на задължения може да се обжалва по реда на обжалване на ревизионния акт. По същия ред могат да се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в ДОПК не е предвидено друго (чл. 144 от ДОПК).

В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена комплектува преписката и я изпраща на компетентния за решаването ? орган (чл. 146 от ДОПК).

Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по жалбата (чл. 145 от ДОПК) или от одобряване на споразумението по чл. 154 от ДОПК. Писменото споразумение по чл. 154 от ДОПК е между органа по приходите, издал обжалвания акт, и ревизираният субект и се отнася за постигане на споразумение между посочените страни относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни. Това споразумение се сключва в срока за издаване на решението по жалбата срещу ревизионния акт.

Административно-решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. Ревизионният акт може да се отмени изцяло или отчасти и преписката да се върне на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията (чл. 155, ал. 4 от ДОПК) със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:

  • непълнота на доказателствата, когато не могат да бъдат събрани в хода на производството по обжалването, или
  • допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.