СЪДЪРЖАНИЕ
Правилата за трансферно ценообразуване са правила за оценяване на условията на сделка между свързани лица, включително за определяне на цената по сделката, и осигуряват равнопоставеност в данъчното третиране на всички данъчнозадължени лица. При свързаните лица са налице фактори, които могат да повлияят върху техните търговски и финансови взаимоотношения, така че сделките помежду им да се реализират при условия, различаващи се от условията, които биха съществували между независими страни, действащи на свободния пазар при съпоставими обстоятелства. За определение на свързани лица вижте §1, т. 3 допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Според българското законодателство правилата за трансферно ценообразуване се прилагат при всички сделки между свързани лица, не само при трансграничните.
Правилата за трансферно ценообразуване се основават на принципа на независимите пазарни отношения (НПО), въведен в българското законодателство с разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО. Принципът на НПО е широко възприет международен стандарт, залегнал в чл. 9 от Модела на данъчна спогодба за доходите и имуществото на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Модела на СИДДО на ОИСР). Според принципа, за данъчни цели, цената при сделка между свързани лица (контролирана сделка) следва да се определя чрез сравнение на условията и икономически значимите характеристики на действителната контролирана сделка с тези на една или повече съпоставими неконтролирани сделки – сделки със съпоставими условия, договорени между независими лица при съпоставими обстоятелства.
Методи за трансферно ценообразуване
Проверката, дали дадена контролирана сделка отговаря на принципа на НПО, се извършва чрез методите за определяне на пазарните цени, изброени в §1, т. 10 от допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК:
• Метод на сравнимите неконтролирани цени (МСНЦ) – трансферната цена се определя пряко въз основа на информация за цената на съпоставим продукт или услуга в съпоставима неконтролирана сделка;
• Метод на препродажбената цена (МПЦ) – трансферната цена се определя чрез сравнение на нормата на брутна печалба, получена в резултат на препродажбата на независимо лице на продукт или услуга, закупени в контролираната сделка, с нормата на брутна печалба, която е получена в съпоставима неконтролирана сделка;
• Метод на увеличената стойност (МУС) – трансферната цена се определя чрез сравнение на нормата на брутна надбавка върху разходите за производство на продукт или за предоставяне на услуга, с нормата на брутна надбавка върху разходите, които са понесени от независим доставчик в съпоставима неконтролирана сделка;
• Метод на разпределената печалба (МРП) – трансферната цена се определя, като комбинираният финансов резултат от всички стопански операции, свързани с реализацията на даден продукт или услуга, се разпределя между участници в тези операции, по отношение на които са изпълнени определени условия, въз основа на икономически обоснована база, която би била използвана в рамките на договорни отношения между независими страни за разпределяне на резултата от съпоставима неконтролирана сделка;
• Метод на транзакционната нетна печалба (МТНП) – трансферната цена се определя, като нормата на нетната печалба (изразена най-често чрез оперативната печалба) от контролираната сделка, изчислена като съотношение между нетната печалба и избрана база (приходи от продажби, разходи, активи), се сравнява със съпоставима норма на нетна печалба, изчислена спрямо същата база при независими лица.
При прилагане на методите НАП се ръководи от:
- Наредба № Н-3 от 7 ноември 2025 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (неофициален превод на английски език), която отменя Наредба № Н-9 от 14 август 2006 на министъра на финансите. С новата наредба, която се прилага от 1 януари 2026 г., правилата за трансферно ценообразуване в България се привеждат в пълно съответствие с принципите, насоките и препоръките, съдържащи се в актуалната версия на Ръководството на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации (Ръководството на ОИСР) от 2022 г.;
- Наръчник по трансферно ценообразуване на НАП, който утвърждава обща административна практика и подпомага служителите на НАП при осъществяване на контрол и обезпечава предвидимост за данъкоплатците. Наръчникът по трансферно ценообразуване на НАП не е актуализиран и се прилага, доколкото не противоречи на новите правила за трансферно ценообразуване;
- Ръководство на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации (Ръководството на ОИСР)
Документация за трансферно ценообразуване и отчети по държави
Съгласно чл. 116 от ДОПК в рамките на административния контрол данъчно задължените лица са задължени да докажат, че осъществените от тях сделки със свързани лица съответстват на принципа на НПО. Едно от доказателствата, което органите по приходите често изискват, е документация за трансферно ценообразуване.
Представянето на документация за трансферно ценообразуване е задължително за големи предприятия, посочени в чл. 71б от ДОПК. Документацията трябва да включва местно и обобщено досие за данъчната година,
- Местно досие се изготвя до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася. Когато е подадена коригираща годишна данъчна декларация по чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, водеща до промяна на данните в местното досие, то се обновява във връзка с направената корекция в 14-дневен срок от подаване на коригиращата декларация, но не по-късно от 30 септември на текущата година.
- Обобщено досие се изготвя за крайното предприятие-майка на многонационалната група предприятия (МГП), не по-късно от изтичането на 12 месеца след срока за подаване на годишна данъчна декларация по ЗКПО.
Съгласно правилата за автоматичен обмен на отчети по държави, съставно предприятие по смисъла на §1, т. 37 от ДР на ДОПК, което е местно за данъчни цели на България и е част от МГП, попадаща в обхвата на правилата на раздел VI на глава шестнадесета от ДОПК, е длъжно да подаде:
• отчет по държави по чл. 143ф от ДОПК, когато е крайно предприятие майка на МГП;
• уведомление по чл. 143ш от ДОПК.
При определени условия отчетът по държави се подава от заместващо предприятие майка по 143х, ал. 3 от ДОПК или съставно предприятие по чл. 143ц от ДОПК.
Санкции
Сумите, превишаващи цената, която би била определена при спазване на принципа на НПО, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, се считат за скрито разпределение на печалбата (§1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО). Извършеното скрито разпределение на печалбата представлява административно нарушение и се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба (чл. 267 от ЗКПО). В допълнение, тези суми са разходи, които не се признават за данъчни цели (чл. 26, т. 11 от ЗКПО).
За неизпълнението на задължения, свързани с предоставянето на отчети по държави или с изготвянето на документация за трансферно ценообразуване, са предвидени административни наказания съгласно чл. 278а от ДОПК.