СЪДЪРЖАНИЕ

Закон

Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) 

 

Облагане

Данъкът върху разходите е окончателен данък, с който се облагат следните документално обосновани разходи:

  • Представителните разходи, свързани с дейността.
  • Социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол, включително разходите за ваучери за храна и разходите за вноски за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и застраховки „Живот“.
    Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
  • Разходите в натура, за собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване или свързани с използване на персонал, от работници, служители и наети лица, както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.
    Като работодател, чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ ви дава право да изберете да облагате по реда на ЗКПО доходите в натура, представляващи разходи в натура. В общия случай избора упражнявате с годишната данъчна декларация по ЗКПО за предходната година. Направеният избор се прилага за всички физически лица, които ползват фирмени активи за лични цели. Съгласно ал. 4 на чл. 24 от ЗДДФЛ доходите в натура, обложени по реда на ЗКПО, не се включват в облагаемия доход на физическите лица.

 

Не се облагат разходите, определени като задължителни с нормативен акт (признават се за данъчни цели), освен когато в ЗКПО е предвидено друго (чл. 11 от ЗКПО).

 

Задължени лица

Данъкът се заплаща както следва (чл. 207 от ЗКПО).

  • За представителни разходи - от лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък.
  • За социални разходи, предоставени в натура - от всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.
  • За разходите в натура за собствени, наети или предоставени за ползване активи - от всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол или по правоотношения за полагане на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, ако посочените лица са избрали облагане по реда на ЗКПО на доходите в натура, представляващи разходи в натура.

 

Данъчна основа

  • За представителни разходи - основата е начислените разходи за календарната година.
  • За социални разходи, предоставени в натура, основата е начислените разходи, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година.
  • За вноски за допълнително социално осигуряване и застраховки „Живот“, в зависимост от това дали данъчно задължените лица имат или нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към месеца, през който са начислени разходите:
    • нямат - основата е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, като за един месец, основата е превишението на разходите за допълнително социално осигуряване и застраховки над 60 лв. месечно за всяко наето лице;
    • имат - основата е целият размер на начислените разходи за календарния месец.
  • За социални разходи за ваучери за храна, в зависимост дали разходите са освободени от данък съгласно чл. 209 от ЗКПО:
    • освободени от данък -  основата е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, като за един месец, основата е превишението на разходите за ваучери над 80 лв. месечно за всяко наето лице;
    • неосвободени - основата е целият размер на начислените разходи за календарния месец.

Преходен режим  за 2022 г. (§1, ал. 8 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г.)

Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна само за 2022 г.

Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗКПО за 2022 г. е сумата от данъчните основи за месеците на 2022 г., определени по реда на т. 1 и 2:

 

  1. данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец е превишението на тези разходи над 200 лв., в т. ч. размера на вече предоставени ваучери за храна, за всеки от месеците, за които се отнасят за всяко наето лице;
  2. когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.
     
  • За разходите в натура за собствени, наети или предоставени за ползване активи, основата е сумата на разходите, свързани със съответните активи. Определяте сумата като приспадате разходите за лично ползване както следва:
    • Превозни средства. Общият размер на всички разходи по превозното средство умножете по съотношението между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри или по съотношението между часовете за лично ползване и общите часове на използване, или по 50 на сто.
    • Недвижимо имущество. Когато разходите за лично ползване не могат да бъдат разпределени чрез измерване, умножете общия размер на всички разходи за недвижимото имущество по съотношението между площта, използвана за лично ползване, и общата площ на съответното недвижимо имущество, или по съотношението между часовете за лично ползване и общите часове на използване.
    • Всички останали. Умножете по 20 на сто общия размер на всички разходи, свързани със съответния актив, освен ако не обосновете документално друг размер на основа.

 

Облекчения

Не се облагат с данък разходите за

  • вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки „Живот до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато когато  към края на месеца, през който са начислени разходите, нямате подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в НАП (чл. 208 от ЗКПО);
  • транспорт от местоживеенето до местоработата и обратно с  изключение когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии, освен когато транспортът се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си (чл. 210 от ЗКПО);
  • ваучери за храна в размер до 80 лв. месечно на всяко наето лице, когато договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца; към края на месеца, през който са начислени разходите, нямате подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в НАП; ваучерите са ви предоставени от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор на ваучери (чл. 209 от ЗКПО);

 

Преходни режими за 2022 г.

По отношение на данъчното облагане на социалната придобивка – ваучери за храна, са направени промени, валидни само за 2022 г. :

  1. През 2022 г. ваучерите за храна (по чл. 209, ал. 1 ЗКПО) могат да се предоставят на всяко наето лице и в следващ месец от 2022 г., като не се облагат с данък върху разходите, когато общият размер на предоставените ваучери за храна през съответния месец е до законово установения необлагаем размер за всеки от месеците, за които се отнасят предоставените ваучери, за всяко наето лице (§ 2 от ПЗР на Закона за изменение на ЗКПО  (ЗИЗКПО, ДВ бр. 17/01.03.2022 г.); 
  2. Според § 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗДБРБ за 2022 г., ДВ бр. 18/04.03.2022 г.): 
  • Размер, до който ваучерите за храна ще се считат за необлагаеми – до 200 лв. месечно на наето лице;
  • Обхват на придобивките, които могат да се заплащат чрез тях - освен за храна, ваучерите ще могат да се ползват и за заплащане:

                      - на ползвани за битови нужди, електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода,

                      - на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия (ЗФИ).


Разпоредбите на § 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г. предвиждат следното:

  • Размерът на общата годишна квота, определен съгласно чл. 1, т. 1 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на РБългария за 2021 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., е включен в общата годишна квота за 2022 г., утвърдена с чл. 58 (съгласно чл. 58 от ЗДБРБ за 2022 г. общата годишна квота е в размер на 1 млрд. лв.);
  • Ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, издадени в рамките на общата годишна квота, могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди, електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по ЗЗРК и на показ на филми съгласно ЗФИ (ал. 2 на § 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г.).  За тази цел операторите сключват договори с доставчици, които са лица, осъществяващи дейност по предоставяне на електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода за битови нужди, културни организации по ЗЗРК, и лица, осъществяващи показ на филми съгласно ЗФИ (§ 1, ал. 3 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г.). В тези случаи се прилагат съответно правилата на ЗКПО по отношение на ваучерите за храна и наредбата по чл. 209, ал. 6 от същия закон (§ 1, ал. 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г.);
  • Ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, издадени по индивидуални квоти, които са предоставени през 2022 г. до обнародването на този закон в „Държавен вестник”, могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по ЗЗРК и на показ на филми съгласно ЗФИ (ал. 6 на § 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г.);
  • Освободени са от облагане с данък върху разходите социалните разходи за 2022 г. по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б” от ЗКПО в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице при условията на чл. 209, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКПО (ал. 7 на § 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г.);
  • Операторите предоставят на работодателите и ползвателите списъци с обекти, които приемат отпечатаните от съответния оператор ваучери за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по ЗЗРК и на показ на филми съгласно ЗФИ (ал. 5 на § 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г.).

 

Размер на данъка

Данъчната ставка на данъка върху разходите (представителни и социални в натура) е 10 на сто (чл. 216 от ЗКПО);

Данъчната ставка на данъка върху разходите лично ползване е 3 на сто (чл. 216, ал. 2 от ЗКПО). 

 

Авансови вноски

Не правите авансови вноски.

 

Деклариране

Декларирате дължимия данък чрез годишна данъчна декларация в срок от 1 март до 30 юни на следващата година.

В декларацията декларирате и избора си дали през следващата година ще облагате за всички ваши служители доходите в натура, представляващи разходи в натура, с данък върху разходите (чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ и чл. 217 ал. 3 от ЗКПО). Новоучредените лица декларират този избор за годината на учредяването си с годишната данъчна декларация за същата година. Лицата, които за предходната година не са били задължени и не са подали годишна данъчна декларация, декларират избора си с годишната данъчна декларация за текущата година.

При заличаване или прекратяване, данъкът върху разходите се декларира и внася от представляващия ви през последния данъчен период в срок от 30 дни от датата на заличаване на данъчно задълженото лице (чл. 161, ал. 7, чл. 162 и чл. 163 от ЗКПО).

 

Внасяне

Данъкът се внася до 30 юни на следващата календарна година

Вижте Плащане

 

Санкции

С имуществена санкция се наказва данъчно задължено лице, което:

  • не подаде декларация, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък:
    от 500 до 3000 лв., а при повторно нарушение, от 1000 до 6000 лв. (чл. 261 от ЗКПО);
  • не подаде приложение към годишната данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него:
    от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение, от 200 до 2000 лв. (чл. 261 от ЗКПО);
  • отчете стопанска операция в нарушение на счетоводната си политика и това води до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат:
    от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение, от 200 до 2000 лв. (чл. 263 от ЗКПО);
  • не изпълни задълженията си за подаване на годишен отчет за дейността (чл. 92, ал. 3 от ЗКПО):
    от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение, от 1500 до 5000 лв. (чл. 276 от ЗКПО).

Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на НАП, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от упълномощено от него длъжностно лице. (чл. 278 от ЗКПО)

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Данък върху разходите,Данък върху доходите на физическите лица,Корпоративен данък

Полезно ли беше съдържанието на тази уебстраница ?

Гласувай да Гласувай не


Благодарим ви за обратната връзка!