Регистрация по ЗДДС

Регистрацията по Закона за  ДДС в България е задължителна или по избор.

Задължителна регистрация по общия ред (чл. 96 от ЗДДС)

Регистрация на установени в страната лица (чл. 96, ал. 1 от ЗДДС)

За данъчно задължените лица, установени на територията на страната със седалище и адрес на управление, а когато нямат такова седалище - с постоянен адрес или с обичайно пребиваване, считано от 01.01.2026 г. възниква задължение за регистрация по ЗДДС при достигане на годишен оборот в страната, надвишаващ националния праг от 51 130 евро. 

Заявление за регистрация следва да бъде подадено в 7-дневен срок от датата на надвишаване на националния праг.
При регистрация на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за дата на регистрация се счита датата, следваща датата на надвишаване на националния праг.

Регистрация на установени в друга държава членка лица, които прилагат в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз (чл. 96, ал. 2 от ЗДДС)

За данъчно задължените лица, установени със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато нямат такова седалище - с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, и които прилагат в страната режим за малките предприятия в Европейския съюз, възниква задължение за регистрация по ЗДДС, когато:
1. годишният им оборот в страната надвиши националния праг от 51 130 евро, или
2. годишният им оборот в Съюза надвиши прага в Съюза от 100 000 евро.
За целите на задължителната регистрация реализираните обороти в страната и в Съюза се проследяват текущо през календарната година, тоест лицата следва да определят ежедневно тези обороти от началото на годината.

Заявлението за регистрация следва да бъде подадено не по-късно от 7 дни след датата, на която е надвишен националният праг от 51 130 евро или прагът в Съюза от 100 000 евро.

При регистрация на основание чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за дата на регистрация се счита датата, следваща датата на надвишаване на националния праг и/или прага в Съюза.

Годишният оборот в страната e общата сума от данъчните основи на извършените през календарната година с място на изпълнение на територията на страната от данъчно задълженото лице:
1. доставки, които са облагаеми по общия ред за облагане на закона, включително вътреобщностни доставки на стоки;
2. доставки, които са освободени с право на приспадане на данъчен кредит по глава трета от ЗДДС;
3. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС;
4. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС;
5. освободени доставки на недвижими имоти.

В годишния оборот в страната не се включват извършените от лицето:
1. доставки по чл. 168в, ал. 1, т. 3-5 от ЗДДС, когато тези доставки са съпътстващи доставки;
2. доставки на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето.

При последователното извършване на еднородна дейност в един и същ търговски обект в страната от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в годишния оборот в страната на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него през текущата календарна година, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице идентичност по отношение на две или повече от характеристиките относно предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта или доставчиците/клиентите.

Не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, когато е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице до датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда по чл. 168в, ал. 3 от ЗДДС.

Годишният оборот в страната по чл. 168в, ал. 1 от ЗДДС на данъчно задължено лице, което прилага глава шестнадесета, седемнадесета или глава деветнадесета от ЗДДС, е общата сума, която лицето е получило или ще получи от клиента или от третото лице за доставката, включително всички пряко свързани с тази доставка елементи по чл. 26, ал. 3 от закона.

При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, което извършва дистанционни доставки на стоки и доставки на услуги по чл. 21, ал. 6 от закона с място на изпълнение на територията на страната, се включват сумите от данъчните основи на тези доставки на стоки и услуги, ако лицето е регистрирано за режим в Съюза в държавата членка на установяване и не прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз или е регистрирано по чл. 96 от ЗДДС.

При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице, установено на територията на страната, не се включва стойността на извършени от лицето дистанционни доставки на стоки и доставки на услуги по чл. 21, ал. 6 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на други държави членки, когато лицето:
1. е регистрирано за режим в Съюза по чл. 156 от закона и не прилага режим за малки предприятия в Европейския съюз в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на тези доставки, или
2. е регистрирано по общия ред за облагане с ДДС в тази държава членка, съгласно законодателството ѝ.

При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице се включват и сумите от получените авансови плащания за доставките по чл. 168в, ал. 1 от ЗДДС, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие на ВОД.

При определяне на годишния оборот в страната се взема предвид данъчният режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие за доставката.

При определяне на годишния оборот в страната се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС през текущата календарна година на преобразуването или прехвърлянето в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 от закона, както и по чл. 10, ал. 1, т. 3 от закона само при непарична вноска на предприятие или обособена част от него. При отделяне или разделяне, както и при непарична вноска на обособена част от предприятие се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлените дейности от преобразуващия се или от отчуждителя, а при невъзможност същият да бъде определен в зависимост от дейностите - пропорционално на прехвърлените активи.

При определяне на годишния оборот в Съюза се включват доставките с място на изпълнение на територията на страната, които формират годишния оборот в страната, определен по реда на чл. 168в от ЗДДС, и доставките с място на изпълнение на територията на всички останали държави членки.

По отношение на регистрацията за специален режим за малки предприятия в Европейския съюз виж: Специален режим за малки предприятия в Европейския съюз.

Регистрация на установени в друга държава членка лица, които не прилагат в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз (чл. 96, ал. 3 от ЗДДС)

За данъчно задължените лица, които са установени със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато нямат такова седалище - с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали имат постоянен обект на територията на страната, и които не прилагат в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз, са длъжни да се регистрират по ЗДДС преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за извършени доставки, за които лицата прилагат режим в Съюза, или за които данъкът е изискуем от получателя.
Заявление за регистрация следва да бъде подадено не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната става изискуем.
При регистрация на основание чл. 96, ал. 3 от ЗДДС за дата на регистрация се счита по-ранната от двете дати - датата на първата облагаема доставка или датата на връчването на акта за регистрация.

Регистрация на лица, които не са установени на територията на Европейския съюз (чл. 96, ал. 4 от ЗДДС)

За данъчно задължените лица, които не са установени със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, независимо дали имат постоянен обект на територията на Европейския съюз, са длъжни да се регистрират по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за извършени доставки, за които лицата прилагат режим в Съюза, режим извън Съюза или за извършени доставки от лицата, по които данъкът е изискуем от получателя.
Заявление за регистрация следва да бъде подадено не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната става изискуем.
При регистрация на основание чл. 96, ал. 4 от ЗДДС за дата на регистрация се счита по-ранната от двете дати - датата на първата облагаема доставка или датата на връчването на акта за регистрация.

Регистрация по избор (чл. 100, ал. 1 от ЗДДС)

Право да се регистрира по ЗДДС има всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Това право се отнася само за данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище - с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната.
Няма срок за подаване на заявление за регистрация. Правото да се регистрира по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС може да се заяви пред Агенцията по вписванията при заявяване за вписване на първоначална регистрация по реда на глава втора от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
При регистрация по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС датата на регистрация може да бъде, както следва:
- датата на връчване на акта – когато лицето прекрати прилагането на режим за малки предприятия в страната и в случаите по чл. 132а от ЗДДС;
- дата, предшестваща датата на връчване на акта – в случаите по чл. 132, ал. 1 и 5 от ЗДДС;
- първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление по режима за малки предприятия в Европейския съюз – когато лицето избере да прекрати прилагането в страната на режима или избере да прекрати регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в страната и във всички държави членки, в които прилага режима, и заявлението за актуализиране на предварително заявление по режима за малки предприятия в Европейския съюз е подадено през първия или втория месец на календарното тримесечие;
- първият ден на втория месец на календарното тримесечие, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за актуализиране на предварителното заявление по режима за малки предприятия в Европейския съюз – когато лицето избере да прекрати прилагането в страната на режима или избере да прекрати регистрацията за прилагане на режима за малки предприятия в Европейския съюз в страната и във всички държави членки, в които прилага режима, и заявлението за актуализиране на предварително заявление по режима за малки предприятия в Европейския съюз е подадено през последния месец на календарното тримесечие.

Регистрация чрез акредитиран представител

Чуждестранно лице, което отговаря на условията по ЗДДС за задължителна регистрация, се регистрира чрез акредитиран представите, когато:
•    има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност, или
•    не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната.
При прекратяване на лицето - акредитиран представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства чуждестранното лице е длъжно да определи нов акредитиран представител.
Изключения:
•    клоновете на чуждестранни лица се регистрират по общия ред;
•    когато чуждестранно лице е установено в друга държава членка или в трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, регистрацията се извършва по общия ред или по специалния ред на глава осемнадесета. В тези случаи чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, без да е задължено да го направи.
Доставчик, който не е установен на територията на Европейския съюз или на трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010 (правни инструменти за взаимопомощ), и извършва доставка на стоки по чл. 28 от ЗДДС, се регистрира по ЗДДС задължително чрез акредитиран представител.
Чуждестранно лице, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но е установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010 (правни инструменти за взаимопомощ ) и е избрало да се регистрира на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, се регистрира чрез акредитиран представител.
Представителят по чл. 157а, ал. 2 от ЗДДС се счита за акредитиран представител на регистрирано по чл. 157а от същия закон данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но е установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ в областта по ДДС и го представлява по всички негови данъчни правоотношения по режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този режим.
Какво е акредитиран представител?
Акредитираният представител представлява чуждестранното лице по всички негови данъчни правоотношения, възникнали по ЗДДС. Същият отговаря солидарно и неограничено за задълженията по ЗДДС на регистрираното чуждестранно лице, освен в случаите на регистрирано по закона чуждестранно лице, което е установено в друга държава членка или в трета страна, с която Европейският съюз е сключил правни инструменти за взаимопомощ, или на чуждестранното лице, установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил правни инструменти за взаимопомощ, регистрирано по чл. 154 за прилагане на режим извън Съюза.
Кой може да бъде акредитиран представител?
Акредитиран представител може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес или постоянно пребиваващо в страната или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от НАП.

Други основания за регистрация

Регистрация при вътреобщностно придобиване (ВОП)

Всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за които не са налице условията за задължителна регистрация за ВОП, имат право да се регистрират по ЗДДС за ВОП (чл. 100, ал. 2 от ЗДДС).
Няма срок за подаване на заявление за регистрация. Правото за регистрация за ВОП по чл. 100, ал. 2 от ЗДДС може да се заяви пред Агенцията по вписванията при заявяване за вписване на първоначална регистрация по реда на глава втора от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
При регистрация по чл. 100, ал. 2 от ЗДДС датата на регистрация е датата на връчване на акта.

Регистрацията за ВОП по чл. 99, ал. 3 от ЗДДС е задължителна за всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, нерегистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от закона, когато общата стойност на облагаемите ВОП за текуща календарна година надвиши 10 000 евро.
Задължението за подаване на заявление за регистрация по чл. 99, ал. 3 от ЗДДС възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на облагаемите ВОП надвиши 10 000 евро без ДДС, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.
При регистрация по чл. 99, ал. 3 от ЗДДС датата на регистрация е датата на връчване на акта.
ВОП, с което се надхвърли прагът от 10 000 евро, подлежи на облагане с ДДС.
Лице, което е регистрирано на основание извършени ВОП и за което възникват основания за задължителна регистрация по общия ред по чл. 96 от ЗДДС или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 от закона, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

Независимо от стойността на извършените облагаеми ВОП, на задължителна регистрация по чл. 99, ал. 7 от ЗДДС подлежи данъчно задължено лице, установено в друга държава членка, което извършва ВОП на територията на страната по чл. 15а, ал. 6 или чл. 65а от закона.
Задължението за подаване на заявление за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на обстоятелство по чл. 15а, ал. 6 или чл. 65а от ЗДДС.
При регистрация по чл. 99, ал. 7 от ЗДДС датата на регистрация е датата на връчване на акта.

Регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя (чл. 97а от ЗДДС)

На регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС, което:
•    получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС (чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС);
•    е установено на територията на страната и предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които данъкът по доставката се дължи от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка (чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС). Задължение за регистрация на това основание не възниква, когато лицето има регистрация в страната за прилагане в тази друга държава членка на режим за малки предприятия в Европейския съюз.
Задължението за подаване на заявление за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

Задължителна регистрация в резултат на преобразуване (чл. 132 от ЗДДС)

Лице, което придобие стоки и услуги по чл. 10, ал. 1 от ЗДДС от регистрирано лице по чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от закона, задължително се регистрира на същото основание.
Придобиването на стоки и услуги може да е в резултат на:
•    преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;
•    прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или чл. 60 от Търговския закон;
•    извършване на непарична вноска в търговско дружество;
•    преобразуване на бюджетни организации, държавни или общински предприятия, в резултат на което новообразуваните организации или предприятия са универсални правоприемници на преобразуваните;
•    предоставяне за ползване на имоти от държавата и общините на заявителите за нуждите на частни детски градини и училища по Закона за предучилищното и училищното образование и последващото им преминаване към държавата и общините от заявителите при закриване на детските градини и училищата.

Задължението за подаване на заявление за регистрацията по чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС по повод обстоятелство по чл. 132, ал. 1 от ЗДДС възниква в 7-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 от закона в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или вписване в регистър БУЛСТАТ.
Дата на регистрация по чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС по повод обстоятелство по чл. 132, ал. 1 от същия закон е датата на вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или вписване в регистър БУЛСТАТ.

Неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано лице по чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, задължително се регистрира на същото основание.
Задължението за подаване на заявление за регистрацията по чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС по повод обстоятелство по чл. 132, ал. 5 от ЗДДС възниква в 7-дневен срок от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, която се смята за дата на регистрация на дружеството по ЗДДС. Когато съдружникът се регистрира по ЗДДС след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на регистрацията на съдружника, която се смята за дата на регистрация на дружеството по закона.

Регистрация при наследяване (чл. 132а от ЗДДС)

При смърт на регистрирано по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС физическо лице или физическо лице – едноличен търговец, чието предприятие е поето по наследство или по завет, когато независимата икономическа дейност на починалото лице бъде продължена от лице, което не е регистрирано по чл. 100, ал. 1 от закона и за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 закона, може да се регистрира по избор.
Регистрацията по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от приемане на наследството по чл. 49 и 51 от Закона за наследството, но не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на наследодателя.
За дата на регистрацията се смята датата на връчването на акта за регистрация.

Вижте тук  повече информация за това как и къде можете да подадете заявление за регистрация.

Регистрация по инициатива на органа по приходите

В случай че орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице. В акта се посочват основанието и датата, на която лицето е следвало да бъде регистрирано, ако е подало заявлението за регистрация в срок.

Процедура по регистрация

Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава заявление за регистрация по образец в компетентната териториална дирекция на НАП или по електронен път. На основание чл. 100, ал. 5 от ЗДДС лицето може да заяви регистрация по избор пред Агенцията по вписванията.
Заявлението за регистрация трябва да съдържа основанието за регистрация и датата, на която възниква това основание за регистрация.
Към заявлението се прилагат документите, определени в ППЗДДС, като в случаите на упражняване на правото за регистрация по избор по чл. 100 от ЗДДС при заявяване за вписване на първоначална регистрация пред Агенцията по вписванията лицето не прилага справка за годишен оборот, а се посочва само основанието за регистрация.
В случай че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението за регистрация задължително следва да заяви такъв адрес. При промяна на електронния адрес лицето в 7-дневен срок следва да уведоми НАП чрез подаване на ново заявление за регистрация, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията. Заявените електронни адреси за кореспонденция се считат за електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК.
Заявлението се подава:
1.    лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;
2.    от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;
3.    от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;
4.    от акредитиран представител по чл. 135;
5.    от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно;
6.    от адвокат, изрично упълномощен за това от лицата по т. 1-4 с писмено пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.

В срок 7 дни от подаване на заявлението или от получаване от Агенцията по вписванията на информацията за вписването и за упражнено право за регистрация по избор по чл. 100 от ЗДДС в компетентната териториална дирекция на НАП органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация и издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията.
Регистрацията по чл. 96, ал. 3 и 4, 97а и 99 от ЗДДС се извършва от органа по приходите в 3-дневен срок от подаване на заявлението за регистрация.

Отказ за регистрация

На основание чл. 176 от ЗДДС компетентен орган по приходите може да откаже регистрация по закона на лице, което:
1.    не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК;
2.    промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
3.    системно не изпълнява задълженията си по този закон;
4.    има публични задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
5.    не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване;
6.    не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите.

Органът по приходите може да откаже да регистрира, както по общия ред (по чл. 96, ал. 1-4 от ЗДДС), така и по избор (чл. 100, ал. 1 от ЗДДС) лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176 от ЗДДС, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно на основанието за дерегистрация, или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация (чл. 96, ал. 5 от ЗДДС и чл. 100, ал. 4 от същия закон). Тази забрана не важи за задължителните регистрации на основание чл. 97а от ЗДДС или за регистрация на основание чл. 99 от ЗДДС за извършени ВОП, т.е. в случаите, при които за регистрираните лица възникват задължения за внасяне на дължим данък върху добавената стойност, но не и право на данъчен кредит, поради което чрез тези режими не могат да се осъществят данъчни измами.

Вижте: Право на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги
Вижте: Публичен бюлетин на фирмите, регистрирани по ЗДДС