СЪДЪРЖАНИЕ
Правна рамка
В националното законодателство е транспонирана Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 14 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (ОВ, L 328/1 от 22 декември 2022 г.) (Директива (ЕС) 2022/2523/Директивата).
С разпоредбите на Директива 2022/2523 са приети правила за осигуряване на минимално ефективно данъчно облагане на големи многонационални групи предприятия и големи изцяло национални групи, опериращи на единния пазар. Тези правила са в съответствие със споразумението, постигнато от Приобщаващата рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на 8 октомври 2021 г. за решение за справяне с данъчните предизвикателства, възникнали в резултат на дигитализацията на икономиката, както и в съответствие с Модела на правила на ОИСР за минимално данъчно облагане на печалбите на големите многонационални групи предприятия, публикуван на 20 декември 2021 г.
В ЗКПО е създадена част пета „а“ с чл. 260а – чл. 260я35 „Облагане на многонационални групи предприятия и на големи национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък“. Разпоредбите на част пета „а“ съдържат правила за осигуряване на минимално ефективно данъчно облагане на големи многонационални групи предприятия и големи национални групи предприятия.
Източници на информация
Следването на модела/правилата на ОИСР е отбелязано в т. 24 на Преамбюла на Директивата: „При изпълнението на настоящата директива държавите членки следва да използват типовите правила на ОИСР и обясненията и примерите в „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“, договорени в Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS (Global Base Erosion Profit Shifting), както и Рамката за прилагане на GloBE (Global Base Erosion), включително нейните правила за ограничаване на данъчните задължения, като източник на примери или тълкувание, така че да се гарантира последователността в прилагането във всички държави членки, доколкото правилата отговарят на настоящата директива и правото на Съюза. Такива правила за ограничаване на данъчните задължения следва да са относими към МГП (многонационални групи предприятия), както и към големите национални групи“.
Идентичен подход e използван и в §2, ал. 2 от ДР на ЗКПО, съгласно която за целите на част пета „а“ като източник на примери или тълкуване, доколкото тези източници са в съответствие с този закон, се прилагат документът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката - Коментар към Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“ в последната му редакция, както и документите в Рамката за прилагане на типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб) в последната им редакция, включително правилата за облекчени данъчни режими.
Видно от цитираната разпоредба, като източници на информация са посочени Типовите правила от ОИСР. Към тях са разработени допълнително коментари/обяснения и примери.
За повече информация: Global Anti-Base Erosion Model Rules (Pillar Two) | OECD.
Обекти на облагане
Съставни образувания, с изключение на изключените образувания, които са разположени в страната и които през данъчния период са членове на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия с годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата през поне два от четирите данъчни периода преди текущия данъчен период в размер на най-малко 750 млн. евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото.
Видове данъци по част Пета "а" от ЗКПО
Видовете данъци по част пета „а“ са допълнителен данък (първичен и вторичен) и национален допълнителен данък (чл. 260г от ЗКПО).
Данъчно задължено лице по чл. 260е и чл. 260я25 дължи:
1.допълнителен данък, и/или
2. национален допълнителен данък.
Данъчен период
Данъчен период за целите на този данъчен режим е периодът, за който крайното образувание майка на многонационална или голяма национална група предприятия изготвя консолидиран финансов отчет, или календарната година, когато крайното образувание майка не изготвя консолидиран финансов отчет (чл. 260б от ЗКПО).
Данъчна ставка
Данъчната ставка на допълнителния данък е положителната разлика между 15 на сто и ефективната данъчна ставка на многонационалната или голямата национална група предприятия за юрисдикцията.
Първично облагане с допълнителен данък
1. Данъчно задължени лица
Данъчно задължени лица за първичен допълнителен данък са:
• крайно образувание майка в страната, което е съставно образувание на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия – за съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция и/или за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка;
• междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание майка е разположено в юрисдикция извън Европейския съюз – за съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция и/или за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка;
• междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание майка е изключено образувание – за съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция и/или за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка;
• частично притежавано образувание майка в страната – за съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция и/или за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка.
2. Данъчна основа
Допълнителната печалба на многонационална група предприятия или на
голяма национална група предприятия за юрисдикцията.
3. Данъчна ставка
Положителната разлика между 15 на сто и размера на ефективната данъчна ставка на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия за юрисдикцията.
Вторично облагане с допълнителен данък
1. Данъчно задължени лица:
Данъчно задължени лица за вторичен допълнителен данък са:
— съставните образувания на многонационалната група предприятия в
страната, когато крайното образувание майка на групата е изключено образувание или е разположено в юрисдикция, в която не дължи първичен допълнителен данък;
— съставните образувания на многонационалната група предприятия в
страната, когато крайното образувание майка на групата е разположено в държава - членка на Европейския съюз, която е упражнила избор да не прилага първично и вторично облагане с допълнителен данък за период от шест последователни данъчни периода, считано от 31 декември 2023 г.;
— съставните образувания на многонационалната група предприятия в
страната, когато крайното образувание майка на групата е разположено в юрисдикция с ниска данъчна ставка, която не е държава - членка на Европейския съюз.
2. Размер на данъка
Размерът на дължимия от съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната вторичен допълнителен данък е равен на произведението от коефициента на страната и общия размер на вторичния допълнителния данък. Общият размер на вторичния допълнителния данък за данъчен период е равен на сумата на първичния допълнителен данък за всяко съставно образувание от многонационалната група предприятия, облагано с ниска данъчна ставка.
Вторичното облагане с допълнителен данък влиза в сила от 1 януари 2025 г., с изключение на определените в закона случаи.
Национален допълнителен данък
1. Данъчно задължени лица
Данъчно задължени лица за национален допълнителен данък са:
— съставни образувания, облагани с ниска данъчна ставка, с изключение на
изключените образувания, които са разположени в страната и които през данъчния период са членове на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия с годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата през поне два от четирите данъчни периода преди текущия данъчен период в размер на най-малко 750 млн. евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото;
— крайно образувание майка в страната, което е съставно образувание на
многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия – за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка;
— междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание
майка е разположено в юрисдикция извън Европейския съюз –за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка;
— междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание
майка е изключено образувание – за себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка;
— частично притежавано образувание майка в страната –за себе си, ако
се облага с ниска данъчна ставка;
— разположените в страната съвместни предприятия и дъщерни
предприятия и места на стопанска дейност на съвместни предприятия.
2. Размер на данъка
Размерът на дължимия в страната национален допълнителен данък е равен на определения за данъчно задължените лица първичен допълнителен данък, като се вземат предвид специфичните разпоредби, приложими за националния данък.
Административни разпоредби
Задължение за подаване на информация
Съставно образувание, разположено в страната, подава информационна декларация пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Информационната декларация се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.
Редът за подаване и форматът на информационната декларация е утвърден на база на стандартен образец, съдържащ се в Приложение VII на Директива (ЕС) 2025/872 на съвета от 14 април 2025 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Директивата относно административното сътрудничество за създаване на рамка за обмен на информация по втория стълб между държавите членки (DAC9) беше публикувана в Официален вестник на ЕС на 06.05.2025 г. и влезе в сила на 07.05.2025 г.
Предвиденият в Директива 2011/16/ЕС стандартен образец гарантира, че информацията за данъчните изчисления, които МГП е задължена да подаде в информационната декларация, са достатъчно изчерпателни, за да се осигури възможност на данъчните администрации да извършат подходяща оценка на риска и да преценят дали данъчното задължение на съставното образувание съгласно Директива (ЕС) 2022/2523 е изчислено правилно.
От ОИСР на 15.01.2025 г. е публикувана XML схема за отчитане на информацията за глобален данък: Ръководство за потребители на данъчната администрация. Този документ съдържа ръководството за потребителя за XML схемата на GloBE Information Return (GIR), която поддържа автоматичния обмен на информация от GIR като част от прилагането на Глобалния минимален данък.
Редът за подаване на информация, в т. ч. за информационната декларация за допълнителен данък, данъчните декларации за допълнителен данък и за националния допълнителен данък в ЗКПО е регламентиран с разпоредбите на чл. 260я23 и чл. 260я28 на закона.
Информационната декларация, както бе посочено, следва да се подава по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП. Данъчните декларации за допълнителния данък и за националния допълнителен данък се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в „Държавен вестник“.
С §30 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (ЗДДБРБ за 2025 г.) са регламентирани следните срокове за подаване на информация:
• Информационната декларация и уведомленията, както и данъчните декларации, за данъчен период, започващ на 1 януари 2024 г. или по-късно през тази календарна година, който е преходен период, се подават в срок от 10 януари 2026 г. до 18 месеца след последния ден на този данъчен период или до 30 юни 2026 г., когато срокът от 18 месеца изтича преди тази дата.
• Информационната декларация и уведомленията, както и данъчните декларации, за данъчен период, който завършва преди 31 март 2025 г., се подават в срок от 10 януари 2026 г. до 30 юни 2026 г.
Относно реда и техническите изисквания за подаване на информационната декларация по чл. 260я23, ал. 2 от ЗКПО, вижте раздел Международни дейности – Международен обмен на данъчна информация – Автоматичен обмен на информационни декларации.