Z6_PPGAHG800HFP60QTB1OKEL1SF0
Z7_PPGAHG800HFP60QTB1OKEL1SV4

СЪДЪРЖАНИЕ

Отличава ли се отчитането по тази програма по някакъв начин от отчитането на други програми по ОПИК?


Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, изисква крайният ползвател на помощта/бенефициентът да гарантира, че отпуснатите средства по проекта ще се разходват в съответствие с националното законодателство и с установените норми на ЕС, спазвайки принципите за икономичност, ефективност и ефикасност.
Конкретно, отчитане на получени средства по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 и схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.097, предвид спецификата на процедурите – осигуряване на оборотен капитал за регистрирани в България микро, малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки, за преодоляване на икономическите последствияи с цел намаляване на административната тежест, крайните ползватели на помощта, са длъжни да представят чрез модул „Комуникация с УО“ на ИСУН 2020 текстови файл, относно отчитане на получените безвъзмездни средства. Двете фази на подпомагане се отчитат с общ отчет. В отчетния документ се прави опис на разходнооправдателните документи, като текстовият файл, съдържа минимум следната информация:

  • наименование на лицето и ЕИК
  • кратко описание за същността на проектната дейност, изпълнена за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат от пандемията от COVID-19;
  • кратко описание на извършените разходи;
  • периодът, в рамките на който са извършени разходите;
  • изпълнение на мерките за информиране и публичност;
  • проведена ли е процедура за избор на изпълнител с „Публична покана“, съгласно разпоредбите на ЗУСЕСИФ и ПМС №160/2016 г.;
  • № и дата на издаване на разходооправдателния документ (фактура, ведомост и др.), издател на фактурата, стойност на разходооправдателния документ в съответствие с регистрацията по ЗДДС на крайния получател на помощта и опис с дата и стойност на платежните документи;
  • Декларация за липса на друго публично финансиране (приложение № 8 към Условията за кандидатстване и Условия за изпълнение).

Извън информацията в отчета, НАП може да изисква допълнителна информация от крайните ползватели на помощта, с цел правилно отчитане на изпълнението. Файлът може да бъде сканирано копие на документа с видим подпис на крайния ползвател или упълномощено от него лице или подписан с КЕП. Вижте отчетния документ, който следва да се попълни от всеки един от крайните ползватели на помощта при приключване на проектните дейностии представи пред НАП. 


 
Кои са точните дати за фаза 1 на програмата и фаза 2, до които за отчетните разходи не се изисква предоставяне на две съпоставими оферти?


Разходи, чиято общата стойност попада под регламентираните прагове – до 30 000 лв., и са извършени в периода от 13.03.2020 г. до 21.12.2020 г. – дата на обявяване на процедурата, крайните ползватели на помощта НЕ следва да представят две съпоставими оферти, пазарно проучване или друго доказателство (че цената е пазарна) за съответната услуга/доставка на суровини, материали или консумативи.

Следва да се има предвид, че периодът за фаза 1 и 2 на програмата е идентичен, предвид обстоятелството, че схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.097 е свързана с предоставяне на допълнителна информация във връзка с продължаване на подпомагането по процедура BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“. Датата 02.03.2021 г. (дата на актуализиране на условията във връзка с втора фаза) не дава основание да се счита, че има ново обявяване на схемата.

 

 

За отчитане на разходи с ежемесечен характер, изпълнявани на база на сключен договор преди дата на обявяване на програмата, може ли вместо две оферти да се предоставя информация за исторически данни - напр. предходни фактури на същата стойност, договори и др.?


В случай че общата стойност на разходите (за доставки или услуги с идентичен или сходен предмет), които обхващат периода преди обявяване на схемата и периода след това, надвишават регламентираните прагове, крайният ползвател на помощта следва да проведе избор на изпълнител с „Публична покана“. Процедурата се провежда само за стойността на разходите, възникнали от периода от обявяване на схемата до приключване изпълнението на проекта, съобразно т. 28 от „Условията за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020“ - „Краен ползвател на помощта“ е предприятие, на което се предоставя помощ. За разходите, направени в периода от 13.03.2020 г. до обявяването на процедурата, редът за избор на изпълнител, съгласно разпоредбите на ЗУСЕСИФ и ПМС № 160/2016 г. НЕ СЕ ПРИЛАГА. Той е приложим за крайните ползватели на помощта след датата на обявяване на схемата.


При условие, че общата стойност на разходите попада под регламентираните прагове – до 30 000 лв., и същите обхващат периода преди обявяване на схемата и периода след това, крайните ползватели на помощта следва да представят две съпоставими оферти, пазарно проучване или друго доказателство - информация за исторически данни (че цената е пазарна) за съответната услуга/доставка на суровини, материали или консумативи. Това друго доказателство би могло да е например договор с периодично изпълнение за доставка на енергия, консумативи и други, като доставчикът не е свързано лице. 


Предвид разпоредбите на ЗУСЕСИФ и ПМС №160/2016 г., крайните ползватели на помощта следва да вземат под внимание, че за режийните разходи не съществува нормативно изключение, което да изключва провеждането на публична покана за избор на изпълнител по реда на чл. 50, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕСИФ. Крайните ползватели на помощта не провеждат процедура за избор с публична покана само в хипотезите описани в чл. 50, ал. 5 от ЗУСЕСИФ.

 

Как се процедира с отчитането на разходи от доставчици без аналог - напр. Google, Facebook?


Предметът на възлагане може да бъде основание крайните ползватели на помощта да не провеждат процедура за избор с публична покана само в хипотезите описани в чл. 50, ал. 4 и 5 от ЗУСЕСИФ.

 

Допустимо ли е отчитането на разходи, участващи в съставянето на туристически пакет - например хотелско настаняване, самолетен билет и др. Ако, да, има ли значение дали така създадения пакет е успешно реализиран (продаден) или не?


Допустимо е отчитането на разходи, участващи в съставянето на туристически пакет, при условие че същите са действително платени от страна на крайния ползвател на помощта (т. е. да е платена цялата стойност на представените фактури или други първични счетоводни документи, включително стойността на ДДС), по банков път или в брой, от 13.03.2020 г. до 1 месец след крайната дата на изпълнение на заявлението за подкрепа. Разходи, подкрепени с протоколи за прихващане, не се считат за допустими. В допълнение, при условие на действително платени от страна на крайния ползвател на помощта, разходи за съставянето на туристически пакет е налице реално извършена услуга.


Съгласно счетоводните правила за отчитането на разходи, авансовите плащания не могат да се приемат като допустими разходи, освен ако в периода на допустимост на разходите е налице доказателство за реализиране на сделката или съгласно договора, във връзка с който е направено плащането на разхода, същото или част от него не подлежи на връщане.


Допустим разходи ли са ваучерите за храна за служители и здравни застраховки за служители?


Социалните разходи, предоставени на персонала, са допустим разход по програмата в случай че кандидатите не са получили публично финансиране за персонал през периода на допустимост на разходите (след 13.03.2020 г. и до крайната дата на изпълнение на заявлението за подкрепа).

 

Необходимо ли е и датата, на която е издадена дадена фактура, и периода, за който се отнася, да попадат в рамките допустимите дати за осъществяване на проекта?


За да бъдат допустими разходите по настоящата схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, трябва да е платена цялата стойност на представената фактура или други първични счетоводни документи, включително стойността на ДДС, по банков път или в брой, в периода от 13.03.2020 г. до 1 месец след крайната дата на изпълнение на заявлението за подкрепа. Разходи, подкрепени с протоколи за прихващане, не се считат за допустими.          

 

Как ще сеотчитат разходите за оборотен капитал, свързани с дейността на туроператорите?

 

Разходите, свързани с дейността на туроператорите са: транспорт, хотел, застраховка, екскурзоводски услуги. Те са пакетирани в един продукт, който се предлага на клиента. За тези две фази на помощта са представяне обороти само от пакетни пътувания.
В тази връзка въпросите са:

  • Ограничение на сумата от 30 000лв. на перо се отнася за хотел/транспорти т.н. по една конкретна програма или за перото хотел за целия отчетен период?
  • Как ще се отчита транспортът - като цяло перо транспорт или различни видове транспорт: самолет, автобус или чартърен транспорт? 
  • Всеки вид транспорт е допустим до 30 000лв или за всички общо ще се счита отчетна сума 30 000 лв.?

Относно отчитане на разходи за оборотен капитал, следва да имате предвид:

  • За разходи, генерирани при разработване на пакетни услуги, включени в конкретна програма, следва да се прилага редът за избор на изпълнител съгласно разпоредбите на ЗУСЕСИФ и ПМС №160/2016 г. след датата на обявяване на схемата. Когато общата стойност на разходите по програмата попада под регламентираните прагове и същите ще бъдат извършени в периода след обявяване на процедурата, крайните ползватели на помощта следва да представят две съпоставими оферти, пазарно проучване или друго доказателство (че цената е пазарна) за съответната услуга;

 

  • Отчитането на разходите подлежи на преценка от страна на крайния ползвател на помощта, за всеки конкретен случай. Установява се „сходство“, като се направи функционална и/или систематична свързаност между дейностите (услугите), които крайния ползвател на помощта е възложил. Подобна преценка се основава на това доколко се удовлетворяват еднакви или сходни потребности, дали за всеки конкретен предмет на възлагане потенциалните изпълнители трябва да отговарят на едни и същи изисквания, дали са необходими идентични специфични способи, технически средства, специалисти, дали е налице реална конкуренция и дали възлаганите услуги  могат да бъдат изпълнени от едни и същи стопански субекти

 

Правилно ли е изискването наложено от служители на НАП  да се  предоставят по две оферти за разходи?


В т. 28 на Условията няма такова изискване за минали периоди. Когато общата стойност на направените разходи за доставки или услуги е под законоустановените прагове, визирани в разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕСИФ, и са извършени в периода след подаване на проектното предложение до приключване на изпълнението на проекта, същите следва да са извършени от крайните ползватели на помощта след проведен избор между най-малко две съпоставими оферти. В случай, че не е възможно предоставянето на две оферти, е допустимо да се предоставят исторически данни и/или документи за проведено пазарно проучване.


Целта на заложеното изискване е да се удостовери спазването на принципа на доброто финансово управление и по-специално на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност и че направените разходи са извършени на пазарен принцип.


Ако имаме разходи, които да са направени в минал период преди помощта и надхвърлят сумата от 30 000лв, как трябва да направим процедура за конкурентни оферти?


За разходите, направени в периода от 13.03.2020 г. до обявяването на процедурата, редът за избор на изпълнител, съгласно разпоредбите на ЗУСЕСИФ и ПМС № 160/2016 г. НЕ СЕ ПРИЛАГА. Следва да се има предвид, че процедура за определяне на изпълнител се провежда преди реализиране на дейност и съответно – извършване на разходи по същата.


Ще се признават ли разходи направени за командировка на служители на фирмата – хотел, транспорт? 


В случай, че разходите за командировка, вкл. разходите за хотелско настаняване и транспорт на служителите на фирмата ползвател, представляват разходи за покриване на текущите нужди и са направени в периода на допустимост на разходите, същите ще се считат за допустими.

По отношение на постоянните разходи като ток, вода , телефон, наеми и т.н. ще се изискват ли 3 оферти, особено за разходи, направени в минал период?


Ако такива текущи разходи са направени в период преди обявяване на схемата, не следва да се изискват оферти.


Предвид разпоредбите на ЗУСЕСИФ и ПМС №160/2016 г., крайните ползватели на помощта следва да вземат под внимание, че за режийните разходи не съществува нормативно изключение, което да изключва провеждането на публична покана за избор на изпълнител по реда на чл. 50, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕСИФ. Предметът на възлагане може да бъде основание крайните ползватели на помощта да не провеждат процедура за избор с публична покана само в хипотезите описани в чл. 50, ал. 4 и 5 от ЗУСЕСИФ. Когато общата стойност на направените разходи за режийните разходи е под законоустановените прагове, визирани в разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕСИФ, и са извършени в периода след подаване на проектното предложение до приключване на изпълнението на проекта, същите следва да са извършени от крайните ползватели на помощта след проведен избор между най-малко две съпоставими оферти.


Ще  се изискват ли да се прилагат фактурите при отчитането? В каква форма?


Вижте образец на отчетния документ на одобрени кандидати за подпомагане с оборотен капитал, засегнати от временните противоепидемични мерки. Описаните фактури в него не е необходимо да се прилагат към отчетната форма.  В процеса на проверка на отчетния документ при необходимост е възможно да се изискат допълнителни документи от проверяващия екип на НАП.  При приключване на проектните дейности крайните ползватели са длъжни да предоставят чрез модул „Комуникация с УО“ на ИСУН 2020 текстови файл, съдържащ минимум следната информация:

  • наименование на лицето и ЕИК
  • кратко описание за същността на проектната дейност, изпълнена за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19;
  • кратко описание на извършените разходи;
  • периодът, в рамките на който са извършени разходите;
  • изпълнение на мерките за информиране и публичност;
  • проведена ли е процедура за избор на изпълнител с „Публична покана“, съгласно разпоредбите на ЗУСЕСИФ и ПМС №160/2016 г.
  • № и дата на издаване на разходооправдателния документ (фактура, ведомост и др.), издател на фактурата, стойност на разходооправдателния документ, в съответствие с регистрацията по ЗДДС на крайния получател на помощта и опис с дата и стойност на платежните документи;
  • Декларация за липса на друго публично финансиране (приложение № 8 към Условията за кандидатстване и Условия за изпълнение).

Извън гореизброения списък, НАП може да изисква допълнителна информация от крайните ползватели на помощта с цел правилно отчитане по процедура чрез директно предоставяне BG16RFOP002-2.095 “Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки чрез прилагане на схема за подпомагане от Национална агенция за приходите (НАП).
Създадената от НАП форма на отчет цели подпомагане на крайните ползватели и унифициране на отчитането. Независимо дали информацията ще бъде предоставена в този вид при верифициране на разходите от НАП, може да бъде изисквана допълнителна информация. На този етап фактурите за разходи НЕ СЕ ИЗИСКВА да бъдат приложени към отчета. Прилагането на опис на разходните документи би опростил и улеснил процеса по верифициране.

Кои са допустимите разходи за оборотен капитал в туристическите предприятия, които продават пакети, самолетни билети, екскурзии и т.н,?


Съгласно публикуваните Условия за кандидатстване по схемата за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095, за допустими ще се счетат всички разходи, които са използвани за покриване на текущите нужди на ползвателите на помощта.
Допустими по схемата са разходи за покриването на текущи нужди на кандидатите (закупуване на суровини, материали, външни услуги) или за оборотен капитал. Продуктите трябва да са реално доставени, а услугите – действително извършени.  
Примерни разходи и тяхната допустимост:  наем на помещение, в което се осъществява засегнатата от противоепидемичните мерки дейност;

  • възнаграждение на персонала, включително възнаграждение на управителя по договор за управление и контрол, както и осигурителни вноски, които са за сметка на работодателя – в случай че кандидатите не са получили публично финансиране за персонал през периода на допустимост на разходите (след 13.03.2020 г. и до крайната дата на изпълнение на заявлението за подкрепа);
  • доставката на електроенергия, топлоенергия и други комунални услуги; - доставка на хигиенни материали за почистване на засегнатия обект;
  • ремонти на активи, които не водят до подобрение на активите (текущ ремонт); 
  • разходи за външни услуги, свързани с дейността на кандидатите за периода на изпълнение на проекта, с изключение на тези за подготовка на заявлението за подкрепа, управление и изпълнение на заявлението за подкрепа, придобиване на дълготрайни активи и други изброени в т. 14.3 от Условията;

Относно разходите за туристическия бранш – всичко, което е свързано с ОТП, например:

  • хотели;
  • транспорт;
  • застраховки;
  • екскурзоводско обслужване;

Ще могат ли да се отчитат самолетни билети като разход?


В случай, че разходите за самолетни билети са част от пакетната услуга за дадено пътуване, то същите ще се считат за допустим разход по заявлението за подкрепа. 
В случай, че разходите за самолетни билети са извършени с цел препродажба на крайни клиенти, същите няма да са допустими за финансиране, съгласно т.14.3. „Недопустими разходи“, булет 4 от  Условията за кандидатстване по схемата за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095.

 

Когато ИАТА агенция няма разходни фактури, а BSP справки, то те ще бъдат ли признати при отчитането? Ако имаме закупен билет за пакетно пътуване от колеги и сме получили протокол, можем ли да го отчетем?


В случай, че самолетните билети могат да се разглеждат като „стоки, предназначени за продажба“, а не като разходи за външни услуги, свързани с дейността на кандидата т.е. за организирани пътувания, не са допустими разходи.
По отношение на втория въпрос: За да е допустим даден вид разход, за него следва да е предоставен първичен разходооправдателен документ. В чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството е посочена минимум информация, която следва да се съдържа в един разходооправдателен документ. Ако предоставените от Вас документи са в съответствие с изискванията на закона, същите могат да бъдат приети за допустими по заявлението.  

 

Лимитът от 30 000 лв. на перо, за да не се изисква обявяване на обществена поръчка, за всяка от двете мерки ли важи или е с натрупване?


Предвид спецификата на схемите за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ и схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.097, която има единствено за цел предоставяне на допълнителна информация във връзка с продължаване на подпомагането по процедура BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, както и съгласно предвидения начин на отчитане на изпълнението на схемите – общо, то се приема общата стойност на направените разходи за доставки или услуги под законоустановените прагове визирани в разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕСИФ, от получени средства по схема № BG16RFOP002-2.095 и схема № BG16RFOP002-2.097, с натрупване.

 

Една обща справка ли се подава, или две отделни по всяка мярка?


Относно предоставеното финансиране по схема № BG16RFOP002-2.095 и схема №BG16RFOP002-2.097, крайните ползватели на помощта, представят чрез модул „Комуникация с УО“ на ИСУН 2020 един общ текстови файл – общ отчет, относно отчитане на получените в целия обем безвъзмездни средства.


При отчитане на разходи за настаняване, отново ли се прилагат две оферти, при положение, че търговската логика предполага да избереш най-ниската цена?


Когато общата стойност на направените разходи за услуги е под законоустановените прагове визирани в разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕСИФ, същите следва да са извършени от крайния ползвател на помощта, след проведен избор между най-малко две съпоставими оферти. Целта на заложеното изискване е да се удостовери спазването на принципа на доброто финансово управление и по-специално на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност и че направените разходи са извършени на пазарен принцип.


Ще се признават ли разходи за изработка на уеб сайт?


Доколкото са разходи за придобиване на активи, които ще се използват в повече от един отчетен период не са допустими – уеб сайтът се предполага, че ще бъде ползван за период по-дълъг от 12 месеца;


Ще се признават ли разходи направени за онлайн реклама – Facebook, Google Ads и т.н.?


Ще бъдат признати само разходите или частта от тях, които се отнасят за периода на допустимостта на разходите по проекта;


Ще се признават ли разходи за поддръжка на съществуваща и закупена преди кризата софтуерна програма?


В случай, че разходите за поддръжка на софтуерна програма са разходи за покриване на текущи нужди на ползвателите на помощта и представляват разходи за външни услуги ще се признаят за допустими. Същите следва да са извършени в периода на допустимост на разходите. В случай, че разходът увеличава стойността на актива или е за период по-дълъг от периода на допустимост на разходите по проекта, няма да бъде признат или ще бъде признат частично за съответния период.


Ще се признават ли разходи за хардуер необходим за поддръжка на съществуваща софтуерна програма?


Преценката относно допустимостта на разходите за закупуване на хардуер следва да е в контекста на срока за ползване на придобития такъв. Недопустими за финансиране по схемата биха били разходите за придобиване на активи, които ще се използват в повече от един отчетен период.


Ще се признават ли разходи за печатна реклама, виртуална, ТВ, радио и др.? Ако да то ограничението до 30 000 лв. ще бъде на един договор или общо за перото реклама?


В случай, че разходите за реклама печатна, виртуална, ТВ, радио и др. са за покриване на текущи нужди на ползвателите на помощта и представляват разходи за външни услуги биха се счели за допустими по схемата. Същите следва да са извършени в периода на допустимост на разходите. Ограничението от 30 000 лв. се отнася общо за всички видове реклама, като стойностният праг е за периода на допустимост на разходите. 


Годишното приключване е до края на юни. Така фирмите трябва да признаят прихода от програмата, според периода на разходите, които ще отчитат по нея. Ако след проверка, (напр. през август) не бъде признаят някой отчетен разход, и трябва да бъдат върнати отпуснатите средства или пък бъде представен разход за друг период, как следва да се коригира прихода?


На страницата на Министерството на финансите е публикувано Указание относно отчитане на приходи от държавни помощи във връзка с преодоляване на последствията от пандемията от COVID-19 от 02.03.2021 г. То е издадено на основание чл. 15, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч). Целта на Указанието е да даде разяснения и насоки за счетоводното отчитане на различните програми и мерки за предоставяне на държавни помощи за преодоляване на последствията от пандемията COVID-19. Приложими са относимите счетоводни стандарти, а при наличие на особена фактическа сложност, може да бъде отправено конкретно запитване към МФ, ако липсва отговор в указанието на МФ.


Когато отчитаме фактура за настаняване, коя дата е водеща - дата на издаване на фактурата или дата на пътуването?

Напр. фактура с дата 01.03.2020 за пътуване на 01.06.2020, може ли да се отчете по програмата или фактура с дата 10.01.2021 и дата на пътуване след приключване на периода за отчет, напр. 10.11.2021?


Съгласно Условията за кандидатстване разходооправдателният документ - фактура следва да е издаден в периода на допустимост на разходите по схемата, т.е. след 13.03.2020 г. и до крайната дата на изпълнение на заявлението за подкрепа. Фактура с дата 01.03.2020 г. ще се счита за недопустима за финансиране. 


Независимо, че съгласно счетоводните правила разходът следва да бъде отчетен в рамките периода на допустимост по проекта, издаденият документ, свързан с направено плащане (наличието на фактура предполага извършено авансово плащане) е извън този период и в тази връзка разходът не е допустим.


При втория пример – също, тъй като в този случай по принцип разходът се признава за такъв извън периода на допустимост на разходите по проекта, освен ако съгласно договора, във връзка с който е направено плащането на фактурата от 10.01.2021 г., платената сума или част от нея не подлежи на връщане.

 

За кои точно разходи, платени след съответните дати, се изисква втора оферта и за кои не се изисква - например битовите сметки, наеми, както и недълготрайни материални активи под 700 лева?


Когато общата стойност на направените разходи за доставки или услуги е под законоустановените прагове визирани в разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕСИФ, същите следва да са извършени след проведен избор между най-малко две съпоставими оферти. Предвид разпоредбите на ЗУСЕСИФ и ПМС №160/2016 г., крайните ползватели на помощта следва да вземат под внимание, че за режийните разходи не съществува нормативно изключение, което да изключва провеждането на публична покана за избор на изпълнител по реда на чл. 50, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕСИФ. Относно услугите предоставяни на абонаментен принцип също не съществува нормативно изключение, поради което в случаите на чл. 50, ал. 2, т.2 от ЗУСЕСИФ следва да се проведе публична покана за избор на изпълнител.  Ако е над 30 000 лв., е необходимо да се представят 2 оферти или друго доказателство - информация за исторически данни (че цената е пазарна) за съответната услуга/доставка на суровини, материали или консумативи.


Трябва ли за битовите сметки, за наеми, за протоколи за самолетни билети да се пишат декларации, че тези разходи са направени по съответната програма?


При необходимост, крайният ползвател на помощта следва да декларира за всички отчетени разходи по проекта, по документи, в които не е отбелязано изрично, че са извършени във връзка с процедура BG16RFOP002-2.095 или BG16RFOP002-2.097, с цел проследяване и избягване на двойно финансиране.
В случай, че кандидатът представи опис на фактурите към отчета, може да декларира това обстоятелство в приложения опис.


В етапа на отчитане трябва ли да се прилагат фактурите или да бъдат описвани?


На етап отчитане крайните ползватели на помощта трябва чрез модул „Комуникация с УО“ на ИСУН2020  да подадат Отчет от краен ползвател на помощта по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по ОПИК и Декларация за липса на друго публично финансиране, като описаните фактури не е необходимо  да се прилагат.


Може да видите образецът на на отчетния документ от краен ползвател на помощта по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020“.
 

При отчитане, ако има необходимост от декларация към всяка фактура, че плащането е по съответната програма, то може ли да се напише една декларация, в която да са изброени номерата на всички фактури и тази обща декларация да се закачи към всички фактури.


Крайният ползвател на помощта може да приложи обща декларация за всички разходооправдателни документи отчетени по заявлението, съгласно приложената отчетна форма.

Туристически застраховки се отчитат и заплащат по справка издадена от застрахователното дружество. Тази справка достатъчна ли е за отчет по проекта  или трябва да се прилага всяка застрахователна полица? Застрахователното дружество издава справка, по която туроператора плаща, но не издава фактура. Какъв документ ще е нужен за отчет по програмата? 


В отчетния документ, който трябва да подаде крайния ползвател на помощта, следва да се опише първичния разходоправдателен документ – в случая застрахователната полица. В случай че справката съдържа информация за вида на застраховката, периода на действие и застрахованото лице и размера на застрахователната премия, не е необходимо за отчитането да се прилагат отделните полици. При извършване на проверка е възможно да бъдат изискани всички или определени полици.


Когато имаме закупени седалки от чартьор и сме ги пакетирали в собствена програма, то в този случай няма как да представим 2 оферти. По тази дестинация е имало само един чартър и сам по себе си той винаги е с най-ниска цена. 


За доказване, че цените са пазарни, е достатъчно и предоставянето на документи за сходни разходи за доставки/услуги. Въпрос № 27: Правилно ли тълкуваме програмата: влизат за отчет обороти от пакетни пътувания – групови и не влизат единични услуги като продаден самолетен билет, продаден само хотелско настаняване?
Следва да имате предвид, че по схемата са недопустими за финансиране  разходи за стоки, предназначени за препродажба, например само на самолетен билет или само хотелско настаняване.  


Каква е дефиницията за група? Колко човека се считат за група?


Броят на лицата се определя, съгласно заложеното в приложимата национална нормативна уредба, както и от посоченото във вътрешните правила/ документи на икономическия оператор. Препоръчваме Министерството на туризма да изрази правно обвързващо становище по този въпрос.  


Доколкото НАП успя да проучи Закона за туризма, групово пътуване е налице, когато туристите пътуват при общи условия за цялата група. Съответно политика на туроператора е да определи колко туристи са необходими, за да се осъществи груповото пътуване, като има задължение да информира всички туристи, че са част от групово пътуване. 


Трябва ли да има според изискванията на НАП повече от една подадена оферта или повече от една допусната до оценяване оферта, защото ПМС 160 не поставя такива изисквания?


Съгласно заложеното в Условия за кандидатстване и изпълнение по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ и схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.097 „Предоставяне на допълнителна информация във връзка с продължаване на подпомагането по процедура BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, когато общата стойност на разходите попада под регламентираните прагове и ще бъдат извършени в периода след обявяване на процедурата, крайните ползватели на помощта следва да представят две съпоставими оферти, пазарно проучване или друго доказателство (че цената е пазарна) за съответната услуга/доставка на суровини, материали или консумативи. Когато се провежда процедура за избор с публична покана по реда на глава четвърта от ЗУСЕСИФ и ПМС № 160/2016, с оглед на осигурената с нея публичност, не се изисква определен брой постъпили/събрани оферти.


За предпочитане ли е да има посочени в поканата изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидатите за изпълнители и/или изисквания за технически възможности и/или квалификация на кандидатите или може и да няма такива, защото според ПМС 160 бенефициентът не е задължен да поставя такива изисквания? 


Приложимите нормативни актове, уреждащи условията и реда за провеждане на процедура за избор с публична покана, не задължават бенефициентите да залагат изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидатите за изпълнители и/или изисквания за технически възможности и/или квалификация на кандидатите. Не са предвидени, допълнителни изисквания в тази насока

Същото се отнася и за гаранцията за изпълнение. ПМС 160 казва може да се постави изискване за гаранция за изпълнение, но изисква ли НАП задължително да се постави такова изискване? Тъй като плащането на сумите за полетите по принцип е авансово на 100 %, следва ли бенефициентът да изисква задължително гаранция за авансовото плащане?

Нормата на чл. 13, ал. 1 от ПМС № 160/2016 предоставя възможност на бенефициента сам да прецени дали да заложи такова изискване. В случай, че в публичната покана се предвиди такова, то трябва да отговаря на условията на ал. 2 и 3 от същата разпоредба.


При ползване на помощ по програма за подкрепа на заетостта на служителите (т.нар. 60/40), признат разход по настоящата програма ли е разходът по договор за управление и контрол?

Моля, да се има предвид, че това разход е недопустим по програмата за подкрепа на заетостта.
Разходи за персонал, вкл. по договор за управление и контрол, при кандидати, които са получили публично финансиране за персонал през периода на допустимост на разходите (след 13.03.2020 г. и до крайната дата на изпълнение на заявлението за подкрепа), не могат да бъдат покривани със средства по програмата.


Сроковете за изпълнение на проекта се броят от датата на издаване на заповедта за отпускане на помощ или от датата на фактическото получаване на помощта?


Сроковете за изпълнение на проекта са съобразно датата на издаване на заповедта за подпомагане.
 

Полезно ли беше съдържанието на тази уебстраница ?

Гласувай да Гласувай не


Благодарим ви за обратната връзка!