СЪДЪРЖАНИЕ
Какво е необходимо да направят търговците, за да изпълнят изискванията на Закона за въвеждане на еврото в България и Наредба №Н-18/2006?
- Да се свържат със сервизната фирма и/или производителя на фискалните си устройства и да се уверят, че преди започване на периода на двойно обозначаване на цените в лева и в евро, техните касови апарати са с актуална версия на програмното осигуряване (фърмуер) или да проверят в публичния регистър на одобрените типове фискални устройства (ФУ), воден от Българския институт по метрология (БИМ);
- Да се уверят, че фискалните им устройства могат да отпечатват общата крайна сума както в левове, така и в евро. В случай че използват и софтуер за управление на продажбите, да се уверят, че може да се настрои за работа в евро;
- Да знаят, че въвеждането на еврото в България не е основание за повишаване на цените.
Каква ще е промяната в касовите бележки и останалите документи, регистриращи извършено плащане?
В периода на двойно обозначаване общата крайна сума, която се заплаща от потребителя, се обявява в издавания фискален/системен бон или в друг документ, регистриращ плащането, издаван вместо фискален/системен бон, в евро и в левове, заедно с официалния валутен курс на лева към еврото.
От датата на въвеждане на еврото в Република България всяко лице, което приема плащания, за които е задължено да издаде фискален/системен бон, е длъжно да ги регистрира и отчита в евро и центове.
Как търговците трябва да регистрират и отчитат продажбите/сторно операциите си?
В срок от 8 август до 31 декември 2025 г. оборотите от продажби/сторно операции се регистрират и натрупват във ФУ в левове и стотинки.
От датата на въвеждане на еврото в България всяко лице, което приема плащания, за които е задължено да издаде фискален/системен бон, е длъжно да ги регистрира и отчита в евро и центове.
От датата на въвеждане на еврото в България за период от един месец банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на страната (период на двойно обращение на лева и еврото).
Кой и как актуализира фискалните устройства?
Промяна на версията на фърмуера на фискалното устройство се извършва от:
- производителя дистанционно чрез използване на втори канал. Това важи за тези ФУ, които поддържат втори канал за отдалечен достъп;
- фирмата за сервизно и техническо обслужване, с която търговецът има сключен писмен договор, ако не е наличен отдалечен достъп за комуникация.
Одобрените версии на фърмуера се вписват в регистъра, воден от БИМ: https://bim.government.bg/.
Не се допуска разпространение на фискални устройства с версия на фърмуера, различна от последно вписаната в регистъра на БИМ.
Как ще се подготви ФУ, така че да визуализира и лева, и евро на фискалните бонове?
От датата на въвеждане на еврото в България всяко лице, което приема плащания, за които е задължено да издаде фискален/системен бон, е длъжно да ги регистрира и отчита в евро и центове. В тази връзка от 1 януари 2026 г. до 8 август 2026 г. във фискалните и системните бонове, отчитащи продажба на стоки или услуги, трябва да се отпечатва информация за обща сума в евро и превалутираната стойност на продажбата в лева и обменния курс. Тези изисквания се отнасят за хартиените касови бележки, фискални бонове, генерирани в електронен вид, както и за друг документ, регистриращ плащането, издаван вместо фискален/системен бон.
Важно е да се каже, че от датата на въвеждане на еврото търговците са задължени да регистрират и отчитат продажбите в търговските обекти, в евро и центове, т.е. продажбите ще се фискализират само в евро. Също така служебните операции във връзка с отчетността на касата на фискалното устройство (ФУ) ще бъдат само в евро.
В периода на двойно обращение (01.01.2026 г. – 31.01.2026 г. ) при получено плащане в брой в левове или в евро търговецът връща остатъка изцяло в евро. По изключение, когато няма достатъчна моментна наличност да върне остатъка изцяло в евро, връща остатъка изцяло в левове.
За да отговорят на изискванията за ЗВЕРБ и Наредба № Н-18/2006 г. е необходимо производителите да направят промени в програмното осигуряване (фърмуера) на ФУ. Производителите, които предлагат касовите си устройства, е необходимо да ги доработят, за да могат те да отпечатват/генерират фискален бон с обща крайна сума за плащане в лева и в евро. После устройствата трябва да преминат одобрение в Български институт по метрология. Промяна на версията на фърмуера на ФУ се извършва дистанционно от производител на ФУ чрез използване на втория APN канал (за тези ФУ, които поддържат такава комуникация) или на място от лицето, извършващо сервизно и техническо обслужване на ФУ, с което търговеца има сключен писмен договор за сервизно обслужване и ремонт.
Търговците е необходимо да се уверят, че преди започване на периода на двойно обозначаване на цените в лева и в евро, техните ФУ са с актуална версия на фърмуера, която е в съответствие с изискванията на ЗВЕРБ и Наредба № Н-18/2006 г.
Колко време отнема промяната (актуализацията) на фърмуера на ФУ?
Промяната на версията на фърмуера на ФУ не отнема много време. В случаите, когато това се извършва от производителя на ФУ дистанционно чрез втория APN канал за връзка, това отнема не повече от 10-15 минути. Необходимо е единствено фискалното устройството да е включено, за да може да си изтегли автоматично от сървъра на производителя новата версия на фърмуера.
В другия случай, когато промяната на версията на фърмуера на ФУ се извършва на място от служител на сервизната фирма, с която търговеца има сключен писмен договор за сервизно обслужване и ремонт на ФУ отнема приблизително същото време.
В съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006 г.:
- при обновяване версията на фърмуера на ФУ/програмното осигуряване на ИАСУТД, от ФУ/ИАСУТД се изпраща съобщение към НАП съгласно приложение № 17 към Наредба №Н-18/2006 г.;
- при промяна на фърмуера на ФУ всеки търговец задължително отпечатва и прикрепва в паспорта диагностичен бон, съдържащ информация за обновената версия на фърмуера на ФУ.
- при промяна на фърмуера на фискално устройство, което се вгражда в автомат на самообслужване (ФУВАС) бонът се генерира и записва в контролната лента на електронен носител (КЛЕН) и при необходимост се разпечатва. Допуска се потвърждението за успешна регистрация на ИАСУТД/обновяване на програмното осигуряване да не се отпечатва, като в този случай генерираният системен бон се записва в КЛЕН.
Колко ще струва на търговеца промяната на касовите апарати?
Цената на актуализациите, извършени от сервизната фирма или от производител на фискално устройство, зависи от търговските взаимоотношения.
Във връзка с новия софтуер за касовите апарати, кои законови промени задължават бизнеса да плати за услугата?
Във връзка с въвеждане на еврото в Република България, промяна на версията на фърмуера на фискалното устройство (ФУ) се извършва от:
- производителя – дистанционно чрез използване на втори APN канал. Това е приложимо само за тези ФУ, които поддържат втори канал за отдалечен достъп;
- фирмата за сервизно и техническо обслужване, с която търговецът има сключен писмен договор, ако не е наличен отдалечен достъп за комуникация.
Цената за актуализацията на фърмуера е в зависимост от търговските взаимоотношения на всяко едно лице.
В изпълнение на изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България и разпоредбите на Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.) всички производители/вносители на ФУ за устройствата, които разпространяват, имат задължение да направят промени във фърмуерите на ФУ за осигуряване на възможност за работа с валутен параметър, след което да одобрят в Българския институт по метрология (БИМ) нова версия на фърмуера на ФУ.
Като съгласно разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. не се допуска разпространение на ФУ с версия на фърмуера, различна от последно вписаната в регистъра на БИМ.
В изпълнение на нормативните изисквания е необходимо всички разпространени ФУ в страната да бъдат актуализирани с последната одобрена версия на фърмуера. Наличието в търговски обект на ФУ, отговарящо на изискванията на ЗВЕРБ и Наредба № Н-18/2006 г., е отговорност на всеки търговец.
Закупуването, актуализацията и поддържането на ФУ от одобрен тип е нормативно признат разход за данъчни цели.
Могат ли търговците да работят със стара версия на софтуера на касовите си апарати до 31 декември 2025 г.?
Не могат. ФУ използвани от търговците задължително трябва да отговарят на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. и ЗВЕРБ. В съответствие с разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г. не се допуска разпространение на ФУ с версия на фърмуера, различна от последно вписаната в регистъра на БИМ. Всички търговци са отговорни да приведат използваните от тях ФУ в съответствие с нормативните изисквания.
Откога касовите бележки трябва да са с двойно обозначаване – лев и евро?
От 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г.
Колко време в касовите бележки трябва да има две валути и как да бъдат записани те?
Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г. Двойното обозначаване следва да бъде реализирано, както следва:
- От 8 август до 31 декември 2025 г. – в касовите бележки трябва да се отпечатва информация за общата крайна сума за плащане в левове и превалутираната стойност на продажбата в евро и обменния курс.
- От 1 януари до 8 август 2026 г. – в касовите бележки трябва да се отпечатва информация за общата крайна сума за плащане в евро и превалутираната стойност на продажбата в лева и обменния курс.
Има ли възможност да се ползват две фискални устройства – едно за приходите в лева и едно за приходите в евро?
Няма такава законова възможност. В рамките на един търговски обект е възможно да работят и повече от едно ФУ, в зависимост от нуждите на задълженото лице. Независимо от броя на използваните ФУ в търговския обект, всички те е необходимо да се приведат в съответствие с изискванията на ЗВЕРБ и Наредба №Н-18/2006 г. Двойното обозначаване следва да бъде реализирано, както следва:
- От 8 август до 31 декември 2025 г. – в касовите бележки трябва да се отпечатва информация за общата крайна сума за плащане в левове и превалутираната стойност на продажбата в евро и обменния курс.
- От 1 януари до 8 август 2026 г. – в касовите бележки трябва да се отпечатва информация за общата крайна сума за плащане в евро и превалутираната стойност на продажбата в лева и обменния курс.
Задължени ли са търговците да водят „каса евро“ и „каса лева“ в периода на двойно обращение?
Въпросът касае отчитането на оборотите от продажби на стоки/услуги в периода от 1 до 31 януари 2026 г., когато е периодът на двойно обращение на лева и еврото, предвид, че в този период банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на страната. Тогава клиентите ще могат да заплатят общата сума за плащане посочена във фискалния/системния бон в лева или в евро.
Важно е да се отбележи, че от датата на въвеждане на еврото търговците са задължени да регистрират и отчитат продажбите в търговските обекти, в евро и евро центове, т.е. продажбите ще се фискализират само в евро. Също така служебните операции във връзка с отчетността на касата на фискалното устройство (ФУ)/ИАСУТД ще бъдат само в евро. Тъй като потребителите ще могат да плащат и в лева, в касата на ФУ/ИАСУТД ще има банкноти и монети, както в лева така и в евро. При осъществяване на контрол в търговските обекти от органите по приходите, съпоставката между отчетената чрез ФУ/ИАСУТД наличност и фактическата касова наличност ще се извършва като левовата наличност се превалутира в евро съгласно правилата на ЗВЕРБ. Начинът на съхранение на двете валути в касата на ФУ/ИАСУТД е въпрос на организация на всеки търговец.
Колко пъти търговците ще трябва да пренастройват касовите си апарати?
Настройките на фискалните устройства(ФУ) се правят от лицето, извършващо сервизно и техническо обслужване на ФУ в случаите, когато касовия апарат няма втори APN канал за комуникация или от производителя на ФУ чрез използването на втория APN канал за комуникация с устройствата, които поддържат такъв.
За да отговарят ФУ на изискванията на ЗВЕРБ и разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г. е необходимо да имат функционалната възможност за работа с производствен параметър, който има следните стойности:
- „0“ – неактивен (няма двойно обозначаване на общата крайна сума за плащане, основната валута е лев);
- „1“ – активен, основната валута е лев, допълнителната е евро (има двойно обозначаване на общата крайна сума за плащане);
- „2“ – активен, основната валута е евро, допълнителната е лев (има двойно обозначаване на общата крайна сума за плащане);
- „3“ – активен, основната валута е евро (няма двойно обозначаване на общата крайна сума за плащане).
Към този параметър може да се зададе и дата за автоматична промяна, стига производителят на ФУ да е реализирал такава функционалност в устройството.
За да може ФУ да прави двойно обозначаване на общата крайна сума за плащане (в лева и в евро) във фискалния бон ведно с обменния курс, е необходимо да се настроят съответните стойности на гореописания производствен параметър. Смяната на стойностите на параметъра се извършва в съответствие със ЗВЕРБ.
Следва да се посочи, че чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ определя, че периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г. Член 20, ал. 1 от ЗВЕРБ изисква през целия период на двойно обозначаване на цените във фискалният бон, издаден за извършена продажба, общата крайна сума, която се заплаща от потребителя, се обявява в евро и в левове. В тази връзка правим уточнението, че настройката на касовия апарат за издаване на фискални бонове само в евро следва да се извърши не по-рано от 8 август 2026 г., а не на 1 февруари 2026 г.
С цел да съдейства на търговците НАП подготви указание, което ще бъде изпратено по имейл на всички, които разполагат с активно регистрирани ФУ от типа електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), фискален принтер (ФПр) и електронна система с фискална памет (ЕСФП).
Освен това в приходната агенция бяха проведени редица срещи с представители на производители на ФУ и сервизни организации, на които бяха обсъдени важни въпроси, свързани с привеждане на касовите апарати с изискванията на законодателството за приемане на еврото в България.
Наредба №Н-18 споменава две валути, записани в нещо като електронен касов бон. Какво точно ще представлява този електронен касов бон?
Регистрирането и отчитане на продажбите чрез фискален бон, генериран в електронен вид досега беше допуснато само за лица, които извършват продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, както и за лица, избрали да използват в търговския обект софтуер за управление на продажбите, включен в публичния списък на НАП (СУПТО). Сега тази възможност е предоставена и за лица, които използват електронни системи с фискална памет (ЕСФП) и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД), при условие че:
- разполагат с данни за клиента, необходими за предоставяне на фискалния/системния бон в електронен вид съгласно чл. 25, ал. 13;
- съхраняват данни за начина, датата, часа и минутата на предоставяне на бона на клиента.
Какви ще са изискванията за вендинг машините – колко пъти трябва да бъдат настроени техните фискални устройства?
Автоматите на самообслужване с електрическо захранване, които използват фискални устройства от тип фискални устройства за вграждане в автомати на самообслужване (ФУВАС) е важно да се знае, че при тях срокът за привеждане в съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. е най-късно до деня преди датата на въвеждане на еврото в Република България.
В съответствие с изискванията на ЗВЕРБ от датата на въвеждане на еврото в Република България при извършване от търговци на операции в брой с автомати, устройства и системи на самообслужване, включително без електрическо захранване, се използва само евро.
В коя валута ще бъдат предавани автоматично данни от ФУ/ИАСУТД към сървъра на НАП при регистриране на продажба с фискален/системен бон в търговските обекти след 01.01.2026 г.?
На основание чл. 20, ал. 2 от ЗВЕРБ от датата на въвеждане на еврото в Република България всяко лице, което приема плащания, за които е задължено да издаде фискален/системен бон, трябва да ги регистрира и отчита в евро и евро центове. Съответно всички данни за регистрирани и отчетени обороти от продажби/сторно операции към сървъра на НАП ще се предават от устройствата/системите в евро.
Следва да се има предвид, че до датата на въвеждане на еврото в Република България официална валута на страната е българския лев. В тази връзка, при регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, независимо, че в издадените/генерираните фискални/системни бонове има информация за общата сума за плащане и в двете валути (в лева и евро), натрупаните оборотите ще се отчитат във ФУ/ИАСУТД и за тях ще се изпращат данни към сървъра на НАП в лева.
Ако търговец използва автомати на самообслужване за продажби на стоки/услуги в периода на двойно обращение необходимо ли е да приема едновременно евро и лева?
Не е необходимо автоматите на самообслужване да работят в лева и евро в периода на двойно обращение. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗВЕРБ от датата на въвеждане на еврото в Република България при извършване от търговци на операции в брой с автомати, устройства и системи на самообслужване, включително без електрическо захранване, се използва само евро.
Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 7 от ЗВЕРБ изискването за двойно обозначаване не се прилага при цената на стоката или услугата, визуализирана на автомати, устройства и системи на самообслужване, включително без електрическо захранване.
В периода на двойно обращение на лева и евро може ли търговецът да откаже да приеме определен брой монети в лева, при продажба на клиент?
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗВЕРБ в периода на двойно обращение търговецът може да не приема повече от 50 броя монети в левове, включително стотинки, при една трансакция.
В служебните бонове за въведени/изведени суми в касата на ФУ може ли да има данни и за друга валута, различна от основната на Република България?
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Допуска се при издаване/генериране на такива служебни бонове да се визуализира и допълнителна информация за валута, различна от основната. В тези случаи допълнителната информация следва да бъде отразена като свободен текст, ограден със знак "#" в началото и в края на допълнителните редове.
Ако един търговец използва в търговски обект ФУ, свързано със софтуер за управление на продажбите, то в коя парична единица следва да се извеждат справките от този софтуер?
Съгласно разпоредбата на § 74, ал. 1 от НИД на Наредба № Н-18/2006 г., обнародвана в Държавен вестник бр. 42 от 23.05.2025 г. справките по т. 18 от приложение № 29 се изготвят в паричната единица, която е официална парична единица на Република България през периода, за който се отнася справката.
Когато зададеният период на справка по т. 18 от приложение № 29 обхваща периоди с различна официална парична единица (в евро и в лева), се изготвят две отделни справки в паричната единица за съответния период.
Как следва да бъдат обозначени акцизните стоки в търговските обекти от 1 януари 2026 г.?
Изискването за двойно обозначаване на цените не се прилага при: продажната цена на тютюневите изделия, изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола, продажната цена на продуктите от нефтен произход и природен газ, използван като моторно гориво, както и на добавките за гориво, визуализирана на информационни табели (ценови тотеми) и колонки с дисплеи за зареждане на моторни превозни средства в търговски обекти за зареждане на горива. Въпреки това, тези търговци на акцизни стоки са длъжни ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо да изписват цените на стоките и услугите по друг подходящ начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. Компетентна институция да следи дали се спазва това изискване на ЗВЕРБ е Комисия за защита на потребителите.
Следва да се отбележи, че изискването за двойно обозначаване на цените не се прилага при цената на стоката или услугата, визуализирана на автомати, устройства и системи на самообслужване, включително такива без електрическо захранване. Тук попадат и ЕСФП на самообслужване, разпространени на територията на страната.
Правилата за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите отнасят ли се за фактурите и кредитните/дебитните известия?
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) двойното обозначаване на цените (от търговците в нефинансовия сектор) се прилага само по отношение на цените на стоки и услуги, които се предлагат на потребители (физически лица). Това означава, че при сделки между юридически лица цените на стоките и услугите не следва да се обозначават двойно, независимо дали става въпрос за сделки между български фирми, или съответно между българска и чуждестранна фирма. Следва се има предвид, че съгласно чл. 15, ал. 3, т. 5 от ЗВЕРБ двойното обозначаване не се прилага за данъчните документи по чл. 112, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (тези документи включват 1. фактурата; 2. известието към фактура; 3. протоколът). Това означава, че цените на стоките и услугите в данъчните документи не следва да се обозначават в евро и в левове.
Независимо от горното няма пречка в периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите по чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ, при издаване на данъчен документ, същият да съдържа двойно обозначаване на крайната сума в евро и в левове, заедно с официалния валутен курс (1 евро = 1.95583 лв.).
Следва да се има предвид, че същевременно разпоредбата на чл. 20 от ЗВЕРБ изисква в периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите общата крайна сума, която се заплаща от потребителя, да се обявява в издавания фискален/системен бон или в друг документ, регистриращ плащането, издаван вместо фискален/системен бон, в евро и в левове, заедно с официалния валутен курс на лева към еврото. Следва да се обърне внимание, че на основание чл. 34 от Наредба № Н-18 от 2006 г. фискалните касови бележки са и фактури/кредитни известия по смисъла на ЗДДС, ако отговарят на изискванията на ЗДДС.
Във връзка с изложеното, в периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите, когато фактура/кредитно известие се издава под формата на разширен фискален бон/сторно фискален бон, независимо от предвиденото изключение с чл. 15, ал. 3, т. 5 от ЗВЕРБ, с оглед изискването на чл. 20 от същия закон, във фактура/кредитно известие, издавана/о от фискално устройство, общата крайна сума за плащане трябва да бъде обявена в евро и в левове, заедно с официалния валутен курс на лева към еврото.
По отношение на данъчното отчитане трябва ли фактурите, издадени до 31 декември 2025 г., да се отчитат в лева, а тези, издадени на или след 1 януари 2026 г. – в евро? Като алтернатива, трябва ли и двете валути да бъдат показани по време на преходен период?
Когато фактури са издадени в лева до 31 декември 2025 г., включително, и същите се отчитат/отразяват в дневник за продажбите, съответно в дневник за покупките по чл. 124 от ЗДДС, ведно със справка-декларация за данъка върху добавената стойност по чл. 125 от същия закон за данъчни периоди преди 1 януари 2026 г. (датата на въвеждане на еврото), доколкото тези справки-декларации на основание чл. 50, ал. 1 от ЗВЕРБ се подават в лева, дори и ако справки-декларациите за тези периоди се подават след датата въвеждане на еврото, фактурите следва да се отчитат в лева.
Когато фактури са издадени в евро след 31 декември 2025 г. и същите се отчитат/отразяват в дневник за продажбите, съответно в дневник за покупките по чл. 124 от ЗДДС, ведно със справка-декларация за данъка върху добавената стойност по чл. 125 от същия закон за данъчни периоди след 1 януари 2026 г. (датата на въвеждане на еврото), доколкото тези справки-декларации на основание чл. 50, ал. 1 от ЗВЕРБ се подават в евро, фактурите се отчитат в евро.
Следва да се има предвид, че когато фактури са издадени в лева до 31 декември 2025 г., включително, и същите се отчитат/отразяват в дневник за продажбите, съответно в дневник за покупките по чл. 124 от ЗДДС, ведно със справка-декларация за данъка върху добавената стойност по чл. 125 от същия закон за данъчни периоди след 1 януари 2026 г. (датата на въвеждане на еврото), доколкото тези справки-декларации на основание чл. 50, ал. 1 от ЗВЕРБ се подават в евро, фактурите следва да се отчитат в евро. За тази цел фактурите, издадени в лева, следва да се превалутират в евро по правилото в чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ.
Санкции
Органите по приходите са компетентни да извършват контрол по отношение на отразяване на общата крайна сума за плащане в периода на двойно обозначение на цените на стоките и услугите и по отношение на въведеното ограничение, че в периода на двойно обращение на лева и еврото търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори.
При неотразяване на общата крайна сума за плащане в лева и в евро, органът по приходите може да:
- отправи писмено предупреждение до лицето или да го задължи писмено в определен от органа срок да предприеме конкретни мерки, необходими за преустановяване или отстраняване на извършеното нарушение или на вредните последици от него;
- наложи глоба в размер от 50 лв. до 200 лв. или имуществена санкция в размер от 100 лв. до 400 лв.
Как може да се поде сигнал към НАП?
Ако нарушенията са свързани с издадени разплащателни документи на граждани, или когато търговец е увеличил цените на предлаганите от него стоки и услуги без това да е обосновано от обективни икономически фактори, сигнали до НАП се подават:
- По електронен път - на всички официални електронни адреси на ЦУ/ ТД/офис на НАП в страната, публикувани на страницата на НАП, задължително подписани с електронен подпис, както и на електронния адрес на Информационния център на НАП: infocenter@nra.bg;
- На информационния телефон: 0700 18 700 - на цената на градски разговор от цялата страна или по тарифата на съответния мобилен оператор;
- По пощата – информация за нередности и сигнали за нарушения от физически и юридически лица в Национална агенция за приходите може да се изпращат на адрес: 1000 София, бул. “Княз Александър Дондуков“ №52 или на адреса на компетентната ТД на НАП;
- В деловодствата на структурите на НАП на хартиен носител.
Къде търговците могат да получат актуална информация?
Актуална информация, полезни въпроси и отговори, както и насоки за гражданите и бизнеса могат да бъдат намерени:
- в сайта на www.evroto.bg;
- в официалната интернет страница на НАП https://www.nra.bg;
- във фейсбук страницата на еврото: https://www.facebook.com/zaevrotobg/