Данъци, осигуряване, такси, просрочени задължения в еврозоната

Как ще се декларират данъците и задължителните осигурителните вноски след 1 януари 2026 г.?

След датата на въвеждане на еврото в Република България паричните стойности в данъчните декларации, декларациите по Закона за хазарта и декларациите за задължителни осигурителни вноски, които се подават за изтекъл данъчен/осигурителен период, се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на този период, т.е. в лева. Когато периодът, за който се подава декларацията, приключва във или включва периода на двойно обращение на левове и евро, паричните стойности в данъчната/осигурителната декларация се посочват в евро. Тези правила са относими и при подаване на коригиращите декларации.
Примери:

• В декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ за месец декември 2025г. която се подава до 25 януари 2026 г. осигурителният доход следва да бъде в лева, а в  декларация обр. 1 за месец януари 2026 г. която се подава до 25 февруари осигурителният доход ще бъде в евро. 
• В месечните справки-декларации по ЗДДС принципът е същият. 
• За доходи на физически лица, придобити през 2025 г., паричните стойности в годишната данъчна декларация, която се подава през 2026 г. са в лева. За доходи на физически лица, придобити през 2026 г., когато валутата на Република България ще бъде евро, паричните стойности в годишната данъчна декларация, която се подава през 2027 г. са в евро.

Какви ще бъдат данъчните декларации след въвеждане на еврото? 

Образците на данъчни декларации се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в „Държавен вестник“. Със Закона за въвеждане на еврото в Република България са приети правила по отношение на посочените в тях парични стойности. В тази връзка паричните стойности:

• в данъчните декларации и декларациите за задължителни осигурителни вноски и другите документи, които се подават за изтекъл данъчен/осигурителен период, се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на данъчния/осигурителния период, за който се подава декларацията или документът. Когато периодът, за който се подава декларацията или документът, приключва във/включва периода на двойно обращение на левове и евро, паричните стойности в данъчната/осигурителната декларация или в документа се посочват в евро; 
• в данъчните декларации, които се подават за бъдещ данъчен период, се посочват в паричната единица, която е официална парична единица на Република България в момента на тяхното подаване;
• в декларациите по Закона за хазарта, които се подават за изтекъл период, се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на периода, за който се подава декларацията. Когато периодът, за който се подава декларацията, включва периода на двойно обращение на левове и евро, паричните стойности в декларацията се посочват в евро;
• в коригиращите декларации и другите документи се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на периода, за който се подава коригиращата декларация или документ.

Как ще се плащат задълженията за данъци, осигурителни вноски и такси по Закона за хазарта към НАП след 01.01.2026 г.?

След датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините, включително данъците за доходите се плащат и събират в евро. В периода на двойно обращение на левове и евро в случаите, в които е допустимо плащане в брой на публични задължения, плащанията в брой могат да се извършват и в левове. От гледна точка на НАП е важно да се каже, че всички публични вземания, които се събират от НАП се плащат безкасово. Това означава, че след 1 януари 2026 г. тези вземания трябва да се плащат само в евро.  
 
 

Как ще се изчисляват лихвите за просрочените задължения? 

След датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания, събирани от НАП, ще се плащат в евро. Това важи, както за главницата на вземанията, така и за лихвата. Непогасеният остатък от задълженията, събирани от НАП, към датата на въвеждане на еврото ще се превалутират автоматично от НАП при прилагане на официалния валутен курс и правилата за закръгляване, предвидени в Закона за въвеждане на еврото в Република България.

С Постановление № 347 от 29 декември 2025 г. за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (обн. ДВ бр.115, 30.12.2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) е определен годишния размер на законната лихва в размер на лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка, в сила на 1 януари, съответно на 1 юли, на текущата година и обнародван в „Официален вестник“ на Европейския съюз, плюс 8 процентни пункта. Информация за фиксирания лихвен процент на Европейската централна банка е публикувана на официалната страница на институцията.

До 31.12.2025 г. се прилага Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно което годишният размер на законната лихва е в размер на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 1 януари, съответно 1 юли на текущата година, плюс 10 процентни пункта.
 

Как ще става превалутирането от лев към евро на лихвата за неплатените в законоустановените срокове публични задължения?  

• Превалутиране на лихвата

В общия случай, в който попада и лихвата, превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая (1,95583 лева за 1 евро). 

• Закръгляване на лихвата

След превалутиране, тъй като получената сума е с повече от два знака след десетичната запетая, е необходимо същата да бъде закръглена. Закръглява се до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак. Когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен. Когато третият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.
Тези принципи на превалутиране и на закръгляване са относими, както за лихвата, която се начислява върху неплатените публични вземания, така и за всякакви други плащания, освен ако изрично не е предвидено изключение. Такова изключение, например, е въведено при закръгляване след превалутиране на възнагражденията за положен труд. Ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. 

В каква валута ще се установяват задълженията с ревизионни актове след извършена ревизия от НАП, издадени след 01.01.2026 г.?

В актовете и документите, издавани по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, след датата на въвеждане на еврото в Република България и отнасящи се до периоди преди въвеждане на еврото, паричните стойности се посочват в левове. Сумите за внасяне и сумите за възстановяване се посочват в евро.
Задълженията за данъци, задължителни осигурителни вноски и такси по Закона за хазарта, както и за лихви за невнесени в срок задължения към НАП, които се установяват в актовете и документите, издавани по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за изтекъл данъчен/осигурителен период, се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на съответния данъчен/осигурителен период. След определяне на задълженията в лева, сумите за внасяне или надвнесените суми за периоди преди 01.01.2026 г. ще бъдат превалутирани и се закръглени в евро по правилата на чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. 
За данъчни или осигурителни периоди след датата на въвеждане на еврото задълженията, дължимите суми и надвнесените суми в издаваните след 01.01.2026 г. актове по реда на ДОПК ще бъдат установявани и посочвани само в евро. 
 
В каква валута ще се възстановяват недължимо платени или събрани суми за публични вземания преди въвеждането на еврото?
След датата на въвеждане на еврото в Република България възстановяване/прих-ващане на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми за публични вземания се извършва в евро, като превалутирането се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ.