СЪДЪРЖАНИЕ

Ревизията е контролно производство, осъществявано от органите по приходите на Националната агенция за приходите за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на задължените лица или установяване на отговорност за задължения на трети лица.

Ревизията протича през няколко етапа – възлагане,  извършване и приключване.

  • Ревизионното производство се образува с издаване на заповед за възлагане на ревизия, която може да бъде изменяна от органа, издал първоначалната заповед за възлагане. Срокът за извършването на ревизията започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане на ревизията.
  • При извършване на ревизията органът по приходите събира всички документи и данни, свързани с установяването на факти и обстоятелства от значение за законосъобразността на облагането и определяне на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Доказателствата се събират служебно или по инициатива на лицето, като всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ.
  • Ревизията приключва с издаване на Ревизионен акт. Издаването му се предшества от изготвяне на Ревизионен доклад. С ревизионния акт става установяването, определянето, изменението или прихващането на публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му.

Вид и обхват на ревизиите

  • Ревизия за установяване на данъчни задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски/ВФ ГВРС;
  • Ревизии за установяване на отговорност за задължения на трети лица, в т.ч.:
  • установяване на отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК на лице, член на орган на управление, управител, ликвидатор/синдик, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник, собственик на капитала, включително съдружник или акционер на юридическо лице – длъжник, за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице;
  • установяване на отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС в случаи на злоупотреби с данъка върху добавената стойност;
  • Ревизия при правоприемство – чл. 126 от ДОПК, в случаите на смърт на физическо лице, прехвърляне на предприятие, отделяне, прекратяване на неперсонифицирано лице и при преобразуване на търговски дружества – сливане, вливане, разделяне, промяна на правната форма и др.;
  • Ревизия във връзка с издадено решение на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, с което по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК обжалвана преписка на ревизионно производство се връща със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт;
  • Ревизия за изменение на задължения за данъци и задължителни-осигурителни вноски, определени с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред.  Инициативата са изменение на задълженията може да бъде на органа по приходите или по молба на ревизираното лице, когато са налице съответните обстоятелства за това (чл. 133 , ал. 2 от ДОПК);
  • Ревизия за установяване на публични вземания за вноските, представляващи 50 на сто от получения наем от държавни предприятия, еднолични търговски дружества с държавно участие и дружества с над 50 на сто държавно участие за период след 01.2011 г.

Извършване на ревизии при правоприемство

С осъществяването на ревизията по чл. 126 ДОПК се дава възможност задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски да се разпределят равномерно и справедливо между всички отговорни лица, чрез привличането им в едно общо производство.

Още преди да издаде заповедта за възлагане на ревизия органът по приходите уведомява писмено за предстоящата ревизия лицата и ги поканва в определен от него срок, но не по-малко от 14 дни, да посочат писмено представител в производството. Този общ представител представлява лицата до приключването на производството с влязъл в сила акт.

В случай че лицата не посочат такъв представител, следва документите по производството да се връчват на всяко от лицата.

Процесуалният ред на чл. 126 ДОПК е приложим само по отношение производството по издаване на ревизионен акт.

Покана за отстраняване на несъответствия в подадени декларации

Когато в хода на ревизията проверяващия орган е установил несъответствие между съдържанието на подадена декларация и изискванията за попълването ѝ, или несъответствия между данните в декларация, подадена от задълженото лице, и информацията, получена от трети лица или администрации, които засягат пряко данъчната основа, размера на данъка или ползваните облекчения и едновременно с това не е необходимо да се предприемат действия за събиране на допълнителна информация или доказателства, на основание чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) органът по приходите изготвя и връчва на лицето покана за отстраняване на несъответствието чрез подаване на коригираща декларация. Срокът за отстраняване на несъответствието е 14 – дневен от получаване на поканата.

Покана за подаване на коригираща декларация в 14-дневен срок може да бъде отправена и в случаите на установено неправилно данъчно третиране на доставки по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

В случай че в посочения в поканата срок, лицето не отстрани несъответствията, задълженията се установяват с ревизионния акт. 

Връчване или предоставяне на документи, издавани или съставяни от органи по приходите в хода на ревизия

Документите, издадени или съставени от орган по приходите в хода на ревизия, се връчват или предоставят на проверяваното лице, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения, съгласно правилата за връчване на съобщения по чл. 29 от ДОПК.

Когато се извършва ревизия на физическо лице, включително едноличен търговец, документите могат да се връчват и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако е налице съгласие да го приеме със задължението да го предаде. Издадените документи и актове на физическите лица могат да се връчват и по месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, като също е необходимо съгласие да го приеме и със задължение да го предаде на лицето.

Връчването/предоставянето може да се извърши от органа по приходите или от друг служител (връчител) и може да се извърши по някои от следните начини:

  • на адреса за кореспонденция на субекта;
  • с изпращане на писмо на адреса за кореспонденция с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие;
  • чрез изпращане по телефакс;
  • с изпращане на електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите;
  • връчване чрез общината или кметството, ако в населеното място, където трябва да се извърши, няма орган по приходите, съответно връчител;
  • връчване и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител.

Издадените в хода на производството електронни документи могат да се връчат на лицето по електронен път чрез активиране на електронна препратка в изпратено електронно съобщение за връчване или като се изтеглят от информационна система на НАП (чл. 30, ал. 6 от ДОПК). Във връзка с връчването на документи по електронен път задължените лица могат да използват електронната услуга на НАП „Връчване и предоставяне на документи на клиентите на НАП в рамките на контролните производства“. За целта е необходимо в НАП да бъде посочен актуален електронен адрес, на който да бъдат изпращани електронни съобщения и документи за връчване.

Когато във връзка с връчване на документ в хода на производството органите по приходи не открият лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, след най-малко две посещения през 7 дни на адреса за кореспонденция, се прилага реда за връчване чрез прилагане към досие, по чл. 32 от ДОПК.

На основание чл. 28, ал. 3 от ДОПК, в случаите на започнала ревизия, за която лицето е редовно уведомено, и при предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция, проверяваното лице е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действията. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени.

Данъчно–осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/

Полезно ли беше съдържанието на тази уебстраница ?

Гласувай да Гласувай не


Благодарим ви за обратната връзка!