СЪДЪРЖАНИЕ
Търговията с горива се оценява като рисков икономически сектор, поради което се наблюдава и контролира от различни контролни органи в Р България – МВР, Агенция Митници, Национална агенция за приходите, ИА Морска администрация, ДА за метрологичен и технически надзор, ИА Автомобилна администрация, Български институт по метрология, ДАНС и др.
Контролната дейност на НАП се изразява в:
- Определяне на горивата като стоки с висок фискален риск с всички произтичащи от това контролни действия
- Наблюдение на движението на горивата от акцизните данъчни складове към бензиностанциите
- Контрол на дейността на бензиностанциите, в т.ч. чрез нивомерни системи и ЕСФП. Вижте още Електронна система с фискална памет и средства за измерване /ЕСФП/
- Извършване на проверки и ревизии на лицата осъществяващи дейност в този бранш
За обмен на информация между контролните органи функционира Междуведомствен координационен център, чрез който се осъществява 24-часово оперативно взаимодействие между представените в него държавни служби, които действат в рамките на своите правомощия, при спазване на своята независимост и самостоятелност.
За осъществяването на своите контролни функции НАП е разработила и използва информационната система “Контрол на горивата” – електронна система за подаване на данни за доставки на течни горива от доставчици/получатели на течни горива, съгласно чл. 118, ал.10 от ЗДДС.
Чрез чл. 176в от ЗДДС е въведен механизъм, съгласно който при осъществяване на търговия с течни горива задължително се предоставя обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция, всяко от които следва да е за срок една година пред компетентната териториална дирекция на НАП (определя се по мястото на регистрация). Обезпеченията се предоставят чрез подаване на заявление в съответните ТД на НАП/офиси по регистрация на лицата.
Вижте: Видовете течни горивата, за които се предоставя обезпечение
За търговците предоставили обезпечение, Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен регистър
Търговците на горива осъществили вътреобщностно придобиване на течни горива или получили течни горива, освободени за собствено потребление, се освобождава от задължението за предоставяне на обезпечение, в случай че са вписани в Публичен регистър по чл. 176В, ал. 15 от ЗДДС
Кога се предоставя обезпечение?
Задължението за предоставяне на обезпечение възниква, когато търговецът на горива за текущия данъчен период е:
- извършил облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 % с обща стойност на данъчните им основи над 25 хил. лв.
- извършило, вътреобщностно придобиване на течни горива с обща стойност на данъчните основи на придобиванията над 25 хил. лв.;
- получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), с обща стойност на данъчните им основи над 25 хил. лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание. Ако лицето получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, за които е възникнало основание за обезпечение на данък върху добавената стойност на друго основание, не е налице задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 176в от ЗДДС.
Кога не се предоставя обезпечение?
Случаи, при които данъчно задължено лице е освободено да предостави обезпечение:
- ако сте лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС;
- ако сте лице, което извършва доставки по чл.24, ал.1, т.1 и чл.26, ал.2 от ЗАДС;
- лице, което е изпълнило изискванията на чл.118, ал.6 от ЗДДС само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба;
- регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската техника;
- бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл.20, ал.2, т.1 от ЗАДС, предназначени за собствено потребление;
- лице, изпълнило изискванията на чл.176в, ал.14 и вписано в регистъра по чл.176в, ал. 15 от ЗДДС. За лицата по ал.14 Национална агенция за приходите поддържа публичен електронен регистър по чл.80, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно чл.176в, ал.15 от ЗДДС. Уведомление за вписване в регистъра по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС се подава чрез Електронна услуга „Уведомления за вписване, промяна на обстоятелства или заличаване от регистъра по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС.
Уведомление за вписване в регистъра по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС се подава чрез електронна услуга „Уведомления за вписване, промяна на обстоятелства или заличаване от регистъра по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС.
Размер на обезпечението
Обезпечението е в размер не по-малък от 20% от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период.
Срока за предоставяне е 7-дневен преди да възникне данъчното събитие на доставка, вътреобщностно придобиване или получени течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв.
Какви обезпечения се приемат?
Обезпеченията, които могат да бъдат предоставени от данъчно задължените лица са:
- обезпечение в пари
Когато се предоставя обезпечение в пари, това означава, че данъчно задължено лице е внесло сума в български левове (като законно платежно средство в Република България) по набирателна сметка за временно съхранявани чужди средства от обезпечения съгласно изискванията на чл. 92, ал. 8 и чл. 176а, ал. 1 от ЗДДС, чл. 199, ал. 2 и чл. 153 от ДОПК и др. подобни обезпечения в компетентната ТД на НАП.
Вижте: банковите сметки на НАП за внасяне на суми по обезпечения по ДОПК и ЗДДС.
За времето, през което предоставеното в пари обезпечение се съхранява по съответната сметка на компетентната ТД на НАП (по място на регистрация), лихва не се начислява, тъй като с тези средства се цели да бъдат обезпечени бъдещи задължения за данък върху добавената стойност. Освен това задължението за предоставяне, съответно съхранение на обезпечението произтичат от разпоредбите на закона и се събира от агенцията в качеството й на структура в държавната администрация, осъществяваща властническите си правомощия, а не като стопански субект, в качеството му на лице, осъществяващо независима икономическа дейност. В този смисъл за НАП е налице правна възможност да откаже да върне сумата послужила за обезпечение, докато данъчно задълженото лице не погаси възникналите задължения за данък върху добавената стойност.
2. обезпечение в държавни ценни книжа
Когато се предоставя обезпечение с държавни ценни книжа, това означава, че данъчно задълженото лице е предоставило данни за притежавани от него безналични държавни ценни книжа, върху които публичният изпълнител е наложил запор. Запорът върху държавни ценни книжа се налага от публичен изпълнител чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа /съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 4 от ДОПК/ . Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга. Обезпечението се извършва по номиналната стойност на държавните ценни книжа в български лева ведно с натрупаната лихва. Когато номиналната стойност е в друга валута се преизчислява в лева по публикувания обменен курс на Българската народна банка за деня, в който обезпечението е представено. Редът и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа са регламентирани в Наредба № 5 от 4 октомври 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа (обн., ДВ, бр. 85 от 2007 г., изм. и доп., бр. 100 от 2013 г. и бр. 56 от 2015 г.).
Важно: Вписване в публичния регистър по чл. 176в от ЗДДС се отказва, когато:
• лицето не е собственик на държавни ценни книжа, съгласно представеното извлечение от регистъра по чл. 24 от Наредба № 5 от 4 октомври 2007 г.
• безналичните ценни книжа не са държавни;
• върху държавните ценни книжа има наложен залог или предходен запор от друг кредитор.
3. обезпечение в безусловна и неотменима банкова гаранция
Когато се предоставя обезпечение с безусловна и неотменима банкова гаранция, това означава, че банката се задължава безусловно и неотменяемо да плати, при първо писмено поискване от орган на НАП, сумата, посочена в искането до размера на гаранцията. Банковата гаранция е неотменяема и безусловна /чл. 176в от ЗДДС/. Това означава, че гаранцията не може да се отмени от лицето, предоставило гаранцията. Безусловността на гаранцията пък означава, че органът по приходите/публичният изпълнител може да поиска изпълнение от банката, предоставила гаранцията, във всеки един момент.
Доколкото банковата гаранция е абсолютна банкова сделка, тя може да се предостави само от банка. Поради това следва да се има предвид, че се приемат банкови гаранции само от търговски банки с действащ лиценз, издаден от Българската народна банка (БНБ), за банкова дейност на територията на РБългария, в това число и за гаранционни сделки, съгласно Закона за кредитните институции, които са подписани от лица, които имат правото да задължават банката чрез предоставената гаранция. Документи, наименувани банкови гаранции, издадени от други лица, са нищожни по смисъла па чл. 26 от ЗЗД, доколкото противоречат на закона и при искане за изпълнение от страна на органа по приходите/публичният изпълнител лицата, задължили се по тях лесно ще осуетят изпълнението с аргумент, че сделката е нищожна.
Банковата гаранция, която се предоставя за целите на чл. 176в от ЗДДС, следва да е подписана от лица, които имат правото да задължават банката чрез предоставената гаранция. Също така от текста на банковата гаранция следва да е ясно за кое лице се предоставя гаранцията.
Банковата гаранция задължително следва да съдържа:
- индивидуализиращи данни за банката - гарант (наименование, адрес, ЕИК, представляващ);
- индивидуализиращи данни за лицето, чиито публични задължения обезпечава (наименование/име, адрес, ЕИК/ЕГН, представляващ);
- задължението на банката безусловно и неотменяемо да изплати при първо писмено поискване посочената в искането сума до размера на гаранцията. В тази връзка в банковата гаранция не следва да съдържа текстове или формулировки, поставящи условия, например, относно компетентния да усвои гаранцията орган по приходите/публичен изпълнител, или изисквания относно посредничество на централата на обслужващата банка при усвояването на гаранцията;
- срок на действие – не по-кратък от 1 година от датата на представяне.
Важно: Вписване в публичния регистър по чл. 176в от ЗДДС се отказва, когато:
- не е предоставен оригинал на банковата гаранция;
- срокът на предоставената банкова гаранция е по-малък от 1 година от датата на подаване на заявлението;
- банковата гаранция не е неотменяема, например е налице възможност същата да бъде отменена от лицето, което я предоставя;
- не съдържа индивидуализиращи данни за лицето, чиито публични задължения обезпечава (наименование/име, адрес, ЕИК/ЕГН, представляващ);
- банковата гаранция не е безусловна - банката не се е задължила да плати безусловно при първо писмено поискване от орган на НАП посочената в искането сума до размера на гаранцията;
- не са посочени всички индивидуализиращи данни за банката - гарант (наименование, адрес, ЕИК, представляващ);
- издател не е банка с действащ лиценз, издаден от БНБ, за банкова дейност на територията на Република България, в това число и за гаранционни сделки, съгласно Закона за кредитните институции;
- размерът на гаранцията не е посочен в лева, а като левовата равностойност на чуждестранна валута.
Как и къде се подават документите?
Обезпеченията се предоставят чрез подаване на заявление в съответните ТД на НАП/офиси по регистрация на лицата.
За лицата, регистрирани на територията на гр. София и София област, заявления се подават в ТД на НАП София на адрес: ул. „Аксаков“ 21, отдел „Регистрация“.
Към заявлението в зависимост от вида на обезпечението се подават следните документи:
- При обезпечения в пари – копия от платежно нареждане за внесената сума;
- При обезпечения в държавни ценни книжа - извлечение от индивидуалната сметка на лицето от регистъра по чл. 24 от Наредба № 5 от 2007 г., издадено от поддепозитаря на държавните ценни книжа, както и документ от лицето, водещо регистъра на държавни ценни книжа, удостоверяващ липсата на наложен залог или предходен запор от друг кредитор върху предлаганите за обезпечение държавни ценни книжа;
- При банкова гаранция - оригинал на банковата гаранция.
Санкции
Лице, което е длъжно, но не предостави обезпечение, или предоставеното обезпечение не е в размера по чл.176в от ЗДДС, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на дължимото обезпечение. При повторно нарушение глобата, съответно санкцията е в двоен размер на дължимото обезпечение.
Други задължения на търговците с горива
Търговците на горива регистрират в НАП използваните от тях съдове/съоръжения за съхранение на течни горива, като използват електронната услуга Подаване на данни за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива за собствени нужди, съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС“.
Вижте: подробно описание на услугата.
Всяко лице, доставчик или получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените и получените количества течни горива, както и за промяната в тях, чрез информационната система “Контрол на горивата”, като използва електронна услуга на НАП „Подаване на данни от доставчици и получатели на течни горива по чл.118 ал.10 от ЗДДС“
Вижте описание на услугата: „Подаване на данни от доставчици и получатели на течни горива по чл.118 ал.10 от ЗДДС“
Всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход е длъжно да изпраща данни за покупната цена на горивата, реализирани за календарния месец чрез електронна услуга „Подаване на информация за покупната цена на горивата, реализирани за календарния месец“
Вижте повече за услугата
Всички лица, които прехвърлят собственост върху акцизна стока, вложена в данъчен склад, което не представлява освобождаване за потребление /по чл. 20, ал. 2 от ЗАДС/, подават уведомление в НАП чрез електронна услуга „Уведомление за прехвърляне собственост върху акцизна стока в данъчен склад (чл. 47а по Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС);
Данни за търговците и продажбата на горива
Национална агенция за приходите и Национален статистически институт (НСИ) публикуват на сайтовете си данни за продажбите на течни горива.
Информацията за търговията с бензин, дизел и пропан-бутан обхваща броя търговски обекти, стойността на реализираните продажби и количества продадени течни горива. За улеснение при ползването на данните, търговците са обединени според броя на обектите, които притежават на национално ниво и са групирани по административна област и вид на горивото.
Детайлната информация се събира, съгласно изискванията на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г., и се представя по тип гориво: бензини, дизел и пропан-бутан.
Вижте данните за Данни и метаданни за продажби на течни горива (бензини, дизел и пропан-бутан) и Качество на данните