Облагаеми разходи

Данъкът върху разходите е окончателен данък /виж Данъци върху разходите/, с който се облагат следните документално обосновани разходи:

• Представителните разходи, свързани с дейността.
• Социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол, включително разходите за ваучери за храна и разходите за вноски за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и застраховки „Живот“.
  Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
• Разходите в натура, за собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване или свързани с използване на персонал, от работници, служители и наети лица, както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.
  Като работодател, чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ ви дава право да изберете да облагате по реда на ЗКПО доходите в натура, представляващи разходи в натура. В общия случай избора упражнявате с годишната данъчна декларация по ЗКПО за предходната година. Направеният избор се прилага за всички физически лица, които ползват фирмени активи за лични цели. Съгласно ал. 4 на чл. 24 от ЗДДФЛ доходите в натура, обложени по реда на ЗКПО, не се включват в облагаемия доход на физическите лица.

Не се облагат разходите, определени като задължителни с нормативен акт (признават се за данъчни цели), освен когато в ЗКПО е предвидено друго (чл. 11 от ЗКПО).