Авансов данък върху доходите

Авансово се облагат доходите от:

• трудови правоотношения,
• наем,
• друга стопанска дейност.

(глава осма от ЗДДФЛ)

Трудови правоотношения

Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя, внася и декларира от работодателя. Това става месечно (на базата на месечната данъчна основа). Определеният данък се удържа от работодателя при окончателно изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. 

Определяне. Данъкът е 10% от месечната данъчна основа. Месечната данъчна основа е равна на облагаемия доход, начислен за съответния месец, минус удържаните задължителни осигурителни вноски и данъчните облекчения за лица с намалена работоспособност, ако се ползва такова, и с данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане, когато сумите са удържани от работодателя. 

Плащане. Ежемесечно от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

Деклариране. От работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

Документи.

Наем

Дължимият авансов данък от наем на местните лица се определя, внася и декларира от:

• Наемателя, когато наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице.
• Наемодателя, когато наемателят не е предприятие или самоосигуряващо се лице.

Определяне. Данъкът е 10% от размера на облагаемия доход, придобит през съответното тримесечие, минус осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка. При определянето на облагаемия доход, придобитият доход се намалява с 10 % нормативно признати разходи.

Нормативно признати разходи не се приспадат, ако наемът е за имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, начислени/изплатени от предприятия и самоосигуряващи се лица  В тези случаи облагането е с окончателен данък, изчислен на база брутната сума на начисления/изплатения наем. Същото се отнася за доходи от наем, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица. 

Ако получателят на дохода от наем е с намалена работоспособност 50 или над 50 на сто, авансов данък се дължи след като облагаемият му доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, превиши 7 920 лева. Когато наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице, наемодателят трябва да е представил пред наемателя копие на експертно решение от ТЕЛК/НЕЛК. Задължително условие е експертното решение да е валидно към датата на изплащане на дохода от наем.

Плащане. 

• Когато наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице, данъкът се удържа при изплащането на наема и се внася до края на месеца, следващ тримесечието, през което данъкът е удържан. За четвъртото тримесечие на годината не се удържа и не се внася авансово данък. По изключение данък за четвъртото тримесечие на годината се внася до 31 януари на следващата година, ако физическото лице писмено декларира, че желае удържане на данък.

Ако получателите на доход от наем са повече от едно лица, удържаният данък може да бъде преведен в едно платежно нареждане. Не е необходимо в платежното нареждане да се посочват идентификационните данни за получателя на доходите от наем. 

• Когато наемателят не е предприятие или самоосигуряващо се лице, данъкът се внася до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода от наемодателя, като за четвъртото тримесечие не се внася авансов данък. Данъкът се изчислява в годишната данъчна декларация.  

Деклариране. Авансовият данък се декларира с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001). Документът се представя в НАП в сроковете за внасяне на дължимия авансов данък.

Декларация не подавате, когато като физическо лице имате доходи от наем, но не дължите авансов данък за този доход. 

Пример: Вие сте физическо лице, пенсионер. Получавате месечно наем от друго физическо лице в размер на 500 лв. Нямате други доходи освен въпросния наем и пенсията. Вие сте с намалена работоспособност 65 на сто и не дължите авансово данък, тъй като облагаемият ви доход е под 7920 лв. Не следва да подавате декларация по чл. 55, ал.1 от ЗЗДФЛ, тъй като няма дължим данък.

Документи

• Когато наемателят е предприятие или самоосигуряващото се лице, наемателят задължително издава и предоставя на наемодателя за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми. Той не е задължен да издава служебна бележка. Въпреки това, когато физическото лице желае, може да му бъде издадена, като в тези случаи, служебната бележка (Образец №3) се издава в 14-дневен срок от датата на поискването й.
• Когато наемателят не е предприятие или самоосигуряващо се лице, не издава документи.

Когато наемодателят е самоосигуряващо се лице, наемодателят издава документ за получения доход  (по чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ), когато плащането не е по банков път.  

Вижте също Доходи от наем.

Друга стопанска дейност

Доходи от други стопански дейности са доходи от:

• земеделско, горско, ловно и рибно стопанство;
• авторски и лицензионни възнаграждения, включително продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството;
• изпълнения на артисти;
• занаятчийска дейност, която не се облага с патентен данък;
• упражнявана свободна професия (например вещо лице, журналист и др.);
• извънтрудови правоотношения.

Дължимият авансов данък се определя, внася и декларира от:

• Платеца на дохода, когато платецът е предприятие или самоосигуряващо се лице (по смисъла на Кодекса за социално осигуряване).
• Физическото лице, придобило дохода, когато платецът на доходите не е предприятие или самоосигуряващо се лице.

Определяне. Данъкът е 10% от размера на облагаемия доход, минус вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход. Ако лицето не е самоосигуряващо се, данъкът е 10 % от разликата между облагаемия доход и удържаните от платеца задължителни осигурителни вноски.  

Облагаемият доход е придобитият за тримесечието доход, минус нормативно признатите разходи. Нормативно признатите разходи са от 25 % до 60 %, в зависимост от вида на придобития доход. Например, за авторски и лицензионни възнаграждения, както и за доходи от упражняване на свободна професия като адвокат придобити след 01.01.2023 г. те са 40 %,  но за останалите доходи от упражняване на свободна професия – нормативно признатите разходи за дейността са 25 %.“ 

Когато самоосигуряващо се лице (по смисъла на Кодекса за социално осигуряване) придобива доход от друга стопанска дейност следва да декларира писмено това обстоятелство пред платеца на дохода (предприятие или друго самоосигуряващо се лице). Размерът на данъка се определя и внася от лицето, придобило дохода. В този случай, получателят на дохода е длъжен да издаде отчетен документ (по чл. 9 от ЗДДФЛ). в който .включва и реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството, включително и когато доходите са платени по банков път.

Ако получателят на дохода е с намалена работоспособност 50 или над 50 на сто, авансов данък се дължи след като облагаемият му доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, превиши 7 920 лева.

Плащане. Дължимият авансов данък се внася до края на месеца, следващ тримесечието, през което е получен доходът, като за четвъртото тримесечие на годината не се внася авансово данък. Данъкът се изчислява в годишната данъчна декларация. 

Когато платецът е предприятие или самоосигуряващо се лице, по изключение данък за четвъртото тримесечие на годината се внася до 31 януари на следващата година, ако физическото лице писмено декларира, че желае удържане на данък.

Деклариране. Авансовият данък се декларира по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001). Документът се представя в НАП в сроковете за внасяне на дължимия авансовия данък.

Декларация не подавате, когато като физическо лице имате доходи от друга стопанска дейност (например, упражняване на свободна професия), но не дължите авансов данък за този доход. 

Пример: Като адвокат започвате дейността си през септември. Първата дата, на която получавате доход е 2 октомври. За доходите, придобити през четвъртото тримесечие на годината не дължите авансово данък и съответно не подавате декларацията за дължим данък (образец 4001) за това тримесечие. Облагането на доходите ще се извърши едновременно с подаването на годишната данъчна декларация.

Пример. Вие сте физическо лице и получавате възнаграждение по извънтрудово правоотношение. Платецът на дохода е предприятие и е задължено да определи, удържи и внесе авансово данък върху изплатения доход. Предприятието подава и декларация за дължими данъци (чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ). Съответно вие не следва да декларирате дължимия данък.

Документи. За изплатените доходи и удържания авансов данък платецът - предприятие или самоосигуряващото се лице, задължително издава сметка за изплатени суми и не е задължен да издава служебна бележка. Въпреки това, когато физическото лице желае, може да му бъде издадена такава, като в тези случаи служебната бележка (образец № 3) се издава в 14-дневен срок от датата на поискването й. 

Други източници

Доходите от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ са:

• обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;
• лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг;
• производствени дивиденти от кооперации;
• упражняване на права на интелектуална собственост по наследство;
• всички други доходи, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Паричните и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител, които не са необлагаеми (от хазартни игри и предметни награди до 100 лв) се облагат с окончателен данък. 

Кога доходите от други източници се облагат с авансов данък?
Когато са парични и платецът е предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване.
В случай, че доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ са в натура, както и когато платецът не е предприятие или самоосигуряващо се лице, авансов данък не се дължи.

Определяне. Данъкът е 10% от брутната сума на изплатения доход. Дължимият авансов данък се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му.

Ако получателят на дохода е с намалена работоспособност 50 или над 50 на сто, авансов данък се дължи след като облагаемият му доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, превиши 7 920 лева.

Плащане. Данъкът се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което данъкът е удържан, като за четвъртото тримесечие на годината не се удържа и не се внася авансово данък. По изключение данък за четвъртото тримесечие на годината може да бъде удържан от платеца, ако физическото лице писмено декларира, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година.

Деклариране. Авансовият данък се декларира по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001). Документът се представя в НАП в сроковете за внасяне на дължимия авансов данък. Задължението за деклариране е на платеца на дохода, който трябва да определи и внесе данъка. Удържаният от платеца авансов данък се внася в държавния (централния) бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода. Данъкът се изчислява в годишната данъчна декларация.
 
Документи. Платецът на доходите - предприятие или самоосигуряващото се лице не е задължен да издава служебна бележка. Въпреки това, когато физическото лице желае, може да му бъде издадена такава, като в тези случаи служебната бележка (образец № 4) се издава в 14-дневен срок от датата на поискването й.