СЪДЪРЖАНИЕ
Договор за управление и контрол може да бъде сключен с местно физическо лице или с чуждестранно физическо лице. Вижте Местни и чуждестранни лица.
Договор с местно физическо лице
Възнагражденията на местно физическо лице по договор за управление и контрол се третират като доходи от трудови правоотношения (§ 1, т. 26, буква „з“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ). Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и в натура от работодателя или за сметка на работодателя, включително премии, анюитети и обезщетения с изключение на необлагаемите доходи за храна, работно облекло, пътни, квартирни, командировъчни и други посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Следователно всички възнаграждения подлежат на облагане при условията и по реда, предвидени в ЗДДФЛ за авансово и годишното облагане.
Авансовият данък се определя, удържа и внася от работодателя. Размерът на данъка е 10 % от месечната данъчна основа (облагаемият доход, намален с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, и с предвидените данъчни облекчения).
Годишната данъчна основа се определя по реда за определяне на годишната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения – чл. 25 от ЗДДФЛ.
При поискване от лицето работодателят издава в 14-дневен срок от датата на поискването служебна бележка по образец за изплатения през годината доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, с изключение на доходите по ал. 2, т. 1, букви "а" - "д", т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, т. 9, когато са предоставени в натура, т. 10, 12, 13, т. 16, когато са предоставени в натура, т. 17, когато са предоставени в натура, и по ал. 4 от същия закон и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. Когато служебната бележка се издава от работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя към 31 декември на данъчната година, се посочва и данъкът, удържан или възстановен на лицето при определяне на годишния размер.
Деклариране
На основание чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ работодателят изготвя справка по образец за изплатените през годината доходи по трудови правоотношения (доходи по чл. 24 от ЗДДФЛ, с изключение на доходите по ал. 2, т. 1, букви "а" - "д", т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, т. 9, когато са предоставени в натура, т. 10, 12, 13, т. 16, когато са предоставени в натура, т. 17, когато са предоставени в натура, и по ал. 4 от същия закон) и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. Справката се предоставя на ТД на НАП по място на регистрация на работодателя до 28 февруари на следващата година.
Декларирането от физическото лице се прави по общите правила за деклариране на доходите от трудови правоотношения с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Вижте Деклариране на доходите на физическите лица.
Плащане
Авансовият данък се внася от работодателя до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частични плащания.
Работодателят, по основното трудово правоотношение на лицето към 31 декември на данъчната година определя годишен размер на данъка. Когато определеният годишен размер на данъка е:
- по-висок от удържания авансово през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година и се внася до 25 февруари на следващата година.
- по-нисък от удържания авансово през годината данък, разликата се възстановява на лицето до 31 януари на следващата година. Възстановената сума се прихваща последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.
Вижте Плащане.
Договор с чуждестранно физическо лице
Чуждестранните физически лица имат задължение само за придобити доходи от източници в Република България. Възнагражденията по договори за управление и контрол, които са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база, са от източник в източник страната. При определяне на източника на доход мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.
Редът за облагане на възнагражденията зависи от обстоятелството дали чуждестранното физическо лице формира определена база на територията на страната. Определена база е:
- определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
- трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.
При липса на определена база в България. Възнагражденията се облагат с окончателен данък от 10 %. Данъкът се определя върху брутната сума на начислените доходи и се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода. Задължението за удържане и внасяне на данъка възниква от момента на начисляването на дохода, а не от момента на изплащането му. Моментът на начисляване на възнаграждението по договор за управление и контрол е този, в който предприятието отрази въпросното възнаграждение като разход в счетоводството си.
За доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък, не се издават документи.
При наличие на определена база в България. Възнагражденията се третират като доходи от трудови правоотношения по смисъла на §1, т. 26, буква „з“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. В този случай предприятието – платец на дохода се счита за работодател по смисъла на §1, т. 27 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Следват се правилата, разписани в закона за облагане на доходите от трудови правоотношения – данъчното облагане се извършва авансово на месечна база при изплащането на дохода с авансов данък от 10 % (чл. 42 от ЗДДФЛ). Тези доходи подлежат и на годишно облагане, като работодателят определя годишен размер на данъка, когато той е работодател по основно трудово правоотношение на лицето към 31 декември на данъчната година.
Деклариране при липса на определена база
При липса на определена база на чуждестранното лице в България, когато облагането става с окончателен данък, предприятието – платец на дохода подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода. Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Ако чуждестранното лице е местно лице на страна – членка на ЕС, на основание чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятието – платец на доходи, предоставя на НАП информация за доходите по договор за управление и контрол, подлежащи на облагане с окончателен данък, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на ЕС. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, подавана за четвърто тримесечие, чийто срок е до 31 януари на следващата година. След като тези доходи се посочват в декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, същите не следва да се включват в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Ако чуждестранното лице не е местно лице на страна-членка на ЕС, доходите се посочват единствено в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
При условие че в Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане, по която България е страна, е предвидено данъчно облекчение за този вид доход, то за лицето, ползващо такова облекчение, се подава декларация по чл. 142 , ал. 5 от ДОПК от платеца на дохода в срок до 31 март на следващата година. В декларацията се посочват размерите на изплатения доход и на предоставените данъчни облекчения. Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите. Когато са изплатени доходи на повече от пет лица, декларацията се подава само по електронен път. В този случай доходите не се посочват в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, доколкото подлежат на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от ДОПК.
За доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък, в ЗДДФЛ не е предвидено издаването на специален документ, който следва да се предоставя на физическите лица.
Тези доходи не подлежат на деклариране от чуждестранното физическо лице в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Деклариране при наличие на определена база
При наличие на определена база на чуждестранното лице в България, когато облагането е като доходи от трудови правоотношения, работодателят ги посочва в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи по трудови правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. Справката се предоставя само по електронен път в срок до 28 февруари на следващата година на ТД на НАП по място на регистрация на работодателя.
Ако чуждестранното физическо лице е местно на друга държава – членка на ЕС, работодателят предоставя пред НАП информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на ЕС (чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ). Информацията се предоставя само по електронен път до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите.
Плащане
При липса на определена база в България, окончателният данък се внася в държавния (централния) бюджет по конкретна банкова сметка
При наличие на определена база в България, авансовият данък се внася до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частични плащания.
Вижте Плащане.
Удостоверение за платен данък
Чуждестранното физическо лице може да поиска да му се издаде удостоверение за платен данък от чуждестранно физическо лице. Подава се искане в ТД на НАП, където е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 или по чл. 55 от ЗДДФЛ.