Регистрация на самоосигуряващи се лица

Наименование

Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице

Наименование и уникален идентификатор съгласно Регистъра на услугите, част от административния регистър на ИИСДА (интегрирана информационна система на държавната администрация) – Регистрация на самоосигуряващи се лица и вписване на данни за вида на осигуряване /включително по електронен път/ – № 818

Приемане на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице по образец.

Кой подава?

Заявители на услугата са самоосигуряващите се лица – физическите лица, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка (чл. 5, ал. 2 КСО) – тези по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, лица, извършващи дейност като търговци, еднолични търговци, земеделски стопани, избрали този ред на облагане (изброени в чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ), земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност (чл. 1, ал. 1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/).

Срок за подаване

В 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице. В случай, че декларацията не се подаде в 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаване на декларация по ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.

Как и къде подаваме?

Декларацията може да се подаде на място в офис на НАП, чрез лицензиран пощенски оператор или през портала за предоставяне на електронни услуги на НАП. Когато декларацията е подадена в некомпетентна дирекция, същата се препраща в компетентната ТД, за което лицето се уведомява.

Настоящата услуга се предоставя от съответната компетентна ТД/офис на НАП по постоянен адрес на физическото лице, включително и едноличните търговци. При приемане на декларацията се издава входящ номер. Отказ от приемане на документа се извършва само, когато не е подписан, не се подава от надлежно упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация – името на лицето, единния граждански номер или личен номер на чужденец.

Декларацията може да се подава по електронен път с персонален идентификационен код (ПИК) или с квалифициран електронен подпис (КЕП), през портала за предоставяне на електронни услуги на НАП.

Резултат от подаването

Приета или отхвърлена декларация на самоосигуряващо се лице.

Декларира се начало на периода, в който лицето ще внася осигурителните си вноски за своя сметка.

При подаване по електронен път:

• Подателят получава автоматично съобщение с входящ номер.
• Резултатът от обработката на декларацията задълженото/упълномощеното лице получава на електронния си адрес в уведомление за приемане или отхвърляне на декларацията. Декларацията, като електронен документ, се счита за подадена, ако е подписана с КЕП на задълженото или упълномощено от него лице. Тази информация е достъпна и чрез профила на лицето в електронните услуги, предоставяни от НАП с КЕП.
• При наличие на грешни или отхвърлени данни, на основание чл.102, ал.4 от ДОПК,  в 7-дневен срок от датата на съобщението за отхвърлените данни, подателят е длъжен да подаде нова, отговаряща на изискванията декларация.

Санкция

Лицата, неподали или неподали в срок декларация за самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

При повторно нарушение се налага глоба от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция в размер 1000 лв. за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лв.

Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.

Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления, обжалването и изпълнението им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.