Облагане на електронната търговия

Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година (съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Не се облагат доходите, изчерпателно изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ.

Предвид цитираните данъчни норми, продажбите на лични вещи в интернет от физически лица биха могли да се третират като освободен от облагане доход, доколкото същите не попадат сред изключенията, изброени в чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ и ако физическото лице не е действало като търговец по смисъла на Търговския закон.

Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:

• покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
• продажба на стоки от собствено производство;
•  застрахователни  сделки; 
• търговско представителство и посредничество;
• други, изчерпателно изброени в чл. 1 на Търговския закон

За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в чл. 1, ал. 1 от ТЗ (чл. 1, ал. 3 от ТЗ).

Определянето на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е обявило или не участието си в тях като едноличен търговец - сделките го определят като такъв, а не то определя сделките като търговски. Обективният критерий тук са извършените действия, а не статутът на лицето, което ги извършва.

Доходите от стопанска дейност като едноличен търговец са обособени като отделен вид доход в нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2  от ЗДДФЛ и съгласно чл. 14, ал. 2 и чл. 48, ал. 2 от същия закон тези доходи се облагат с 15 % данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Определянето на облагаемия доход и на годишната данъчна основа се извършва в съответствие с правилата на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ, като този ред на облагане се прилага и за доходи от стопанска дейност на физически лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци. Това изрично е уточнено в разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 50 от ЗДДФЛ доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 28, задължително се декларират в годишната данъчна декларация. По-конкретно тези доходи се описват и облагат в Приложение № 2 (образец 2021) към формуляра на годишната данъчна декларация за съответната календарна година.

Облагане на продажби в интернет на юридически лица с корпоративен данък

На основание чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) всяко местно юридическо лице се облага с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

Когато местно юридическо лице осъществява дейност в чужбина или реализира доходи от източници в чужбина, всички приходи и разходи, реализирани от източник в чужбина, следва да участват във формирането на общия счетоводен и данъчен финансов резултат по реда и съгласно действащото счетоводно и данъчно законодателство на Република България.

Електронната търговия със стоки не е нищо по-различно от традиционната търговия – има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както при традиционната. Поради това и приложимите счетоводни и данъчни разпоредби от търговци, извършващи електронна търговия със стоки, не се различават от нормативните актове, приложими спрямо търговци, извършващи същата дейност чрез традиционни магазини.

Предмет на дейността на електронната търговия със стоки е покупко-продажба на стоки, включително материални ценности, изделия, предмети, суровини, продукция и други обекти, правата на собственост върху които в рамките на законодателството могат да бъдат отчуждени.

Приложимите нормативни актове при счетоводно третиране на покупко-продажба на стоки са: Закон за счетоводството (ЗСч); Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти (НСС), СС 2 – Отчитане на стоково-материалните запаси, СС 18 – Приходи; МСС 2 – Материални запаси или съответните Международни счетоводни стандарти (МСС) – за лицата, прилагащи  МСС.

За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, регламентира, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е  документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичен счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 10, ал. 2 от ЗКПО). От цитираните разпоредби следва, че липсата на документална обоснованост е основание за непризнаването за данъчни цели на съответния счетоводен разход.

Документалната обоснованост на приходите също е подчинена на изискванията за издаване на първичен счетоводен документ и спазване на счетоводните принципи, свързани с признаване на приходите. Следователно към момента, към който са налице условия за признаване на счетоводен приход от извършената продажба, той следва да намери отражение при формирането на данъчния финансов резултат.

Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък по ЗКПО, са задължени да подават годишна данъчна декларация в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация.

Административно-наказателните разпоредби на чл. 261 и чл. 265 от ЗКПО предвиждат налагане на санкции в случаите на неподаване на декларация, неподаването й в срок, непосочване или невярно посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер, както и в случаите на неиздаване на първичен счетоводен документ за отчитане на приходи.

Облагане на продажби в интернет с ДДС

Глобализацията и технологичните промени доведоха до бум на електронната търговия. Чрез използване на новите средства за взаимодействие се сключват сделки по електронен път за продажби на стоки, при които стоките се изпращат или транспортират  както между две места на територията на страната, така и от една държава членка до друга или от трети държави/територии към страната или друга държава членка.

За целите на настоящото изложение под продажби на стоки, извършени по електронен път, се имат предвид доставките, при които предлагането на стоките се осъществява чрез използването на електронен интерфейс като пазар, платформа, портал или други подобни средства.

В преобладаващата си част електронната търговия е ориентирана към крайните потребители на търгуваните стоки – данъчно незадължени лица.

Данъчното облагане с данък върху добавената стойност (ДДС) на доставките на стоки, извършени по електронен път, не се отличава от облагането на доставките, извършени чрез традиционните способи за продажба по отношение на определяне на мястото на изпълнение и характера на доставката, данъчната основа и лицето-платец на данъка. Различие е налице по отношение на определяне на датата на данъчното събитие, която не се определя по общото правило на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, а по специалното правило на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, съгласно което, при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път, данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането.

В случая следва да се има предвид, че всяко лице, което извършва редовно продажби на стоки по електронен път, срещу възнаграждение, осъществява независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС и е данъчно задължено лице за целите на облагането с ДДС.

По отношение на физическите лица следва да се има предвид, че едно физическо лице може да осъществява независима икономическа дейност в различни качества – като едноличен търговец, свободна професия, земеделски производител и др., които да изискват различни вписвания в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ, но данъчно задължено за целите на ЗДДС е самото физическо лице, когато извършва облагаеми доставки, в т.ч. и за извършени продажби на стоки по електронен път.

Облагаема доставка е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната (чл. 12 от ЗДДС).

За определяне на мястото на изпълнение при доставка на стока по електронен път се прилага общото правило на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС като това ще бъде  мястото, където стоката се намира към момента на изпращане на пратката или започване на превоза й към получателя.

Предвид това е важно да се знае, че всички облагаеми доставки на стоки, които се намират на територията на страната при започване на превоза или изпращането им към получателя, формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС за данъчно задълженото лице, извършило доставките, независимо от това дали получателите по тях са данъчно задължени или данъчно незадължени лица и дали стоките се изпращат извън територията на страната до територията на друга държава членка или трета страна/територия. При достигане на облагаем оборот от 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец лицето е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

В определени случаи е възможно описаните доставки на стоки да бъдат дефинирани като дистанционни продажби, за които се прилагат специфични правила. Дистанционна продажба на стоки е доставката на стоки, за която са изпълнени едновременно следните условия:

• стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
• доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
• получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

Стоките:

• не са нови превозни средства, или
• не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
• не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

В случаите на дистанционна продажба е налице специфика по отношение определянето на мястото на изпълнение на доставката, за което е приложима разпоредбата на чл. 20 от ЗДДС. За доставчика на стока при условията на дистанционна продажба е възможно да възникне задължение за регистрация по ДДС в друга/ други държави членки при достигане на определен оборот от такива продажби, дефиниран в съответното законодателство (Приложение 1 относно праговете на отделните държави членки за регистрация по ДДС за доставки на стоки при условията на дистанционни продажби).