СЪДЪРЖАНИЕ

Давността е период от време, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително.

Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. 

Давността не се прилага служебно. За да бъдат погасени задълженията ви по давност, можете да подадете възражение по образец. Изтеглете и попълнете Възражение за погасяване по давност.

Давност на публичните вземания

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) определя продължителността на давността на публичните вземания. Считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението, то се погасява по давност след:

  • 5 години, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (чл. 171, ал. 1 от ДОПК).
  • 10 години (т.нар. абсолютна давност), независимо от спирането и прекъсването на давността, освен в случаите, когато (чл. 171, ал. 2 от ДОПК):

- задължението е отсрочено или разсрочено;

- вземането е предявено в производство по несъстоятелност;

- е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;

- изпълнението е спряно по искане на длъжника;

- е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа "Процедура за разрешаване на спорове между държави-членки на ЕС, във връзка със спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане или други международни договори със сходен характер" от ДОПК. 

С изтичането на давността, публичното вземане остава дължимо и може, както да бъде платено доброволно (чл. 174 от ДОПК), така и да бъде прихванато (чл. 128. ал. 1 и чл. 170, ал. 3 от ДОПК).

Давността може да бъде спирана и прекъсвана

Прилагането на редица действия от страна на НАП спира или прекъсва давността (чл. 172 от ДОПК).

Давността спира да тече при настъпване на определено събитие, до началото на което е текла и продължава след отпадане на основанието за спиране. По време на спирането давностният срок не тече. Събития, спиращи давността са: 

  • започнало производство по установяване на публично вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 
  • спиране на изпълнението на акта, с който е установено вземането - за срока на спирането;
  • наличие на разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;
  • обжалване на акта, с който е определено задължението;
  • налагане на обезпечителни мерки;
  • образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. 

Давността се прекъсва с издаването на акт за установяване на публично вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята за прекъсната. При прекъсването на давността се заличава изтеклият до момента давностен срок и той започва да тече отначало. 

 

Полезно ли беше съдържанието на тази уебстраница?



Благодарим ви за обратната връзка!