СЪДЪРЖАНИЕ
„Морско лице” е физическо лице, заемащо длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава- членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораб, притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна или специална подготовка, придобито по реда на Наредбата по чл.87, ал.1 от Кодекса за търговско мореплаване /§ 1, т. 54 от ДР на ЗДДФЛ/.
Когато страна по трудов договор с морско лице е чуждестранно лице, което няма качество на работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, доходите като морско лице няма да подлежат на авансово облагане по реда и при условията на този закон. В тези случаи облагането на доходите на морските лица ще е годишно чрез подаване на годишна данъчна декларация на основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа за тези доходи е 10 на сто от определената по чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ годишна данъчна основа (чл. 25, ал. 3 от ЗДДФЛ). Данъчната ставка е 10 на сто и данъкът се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на доходите.
Когато платец на доходите като морско лице е лице, което има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, тогава същият ще е задължен за авансовото и годишно облагане на доходите от трудови правоотношения.
За да не се допусне двойно данъчно облагане, е създаден механизъм чрез международни актове – „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“, които разпределят правото между България и другата държава за облагане на съответния вид доход. Всяка спогодба има раздел, който указва къде следва да се обложи доходът от трудови правоотношения, заплати и други подобни възнаграждения, както и в случаите, когато трудът се полага на кораб в международен транспорт или др. В случаите, в които и двете държави имат правото да обложат съответния доход съгласно вътрешното си законодателство, или доходът подлежи на облагане в другата държава се прилагат методите за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия “ или “данъчен кредит“. Спогодбите са с приоритетно прилагане пред вътрешното ни законодателство съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ.
Когато няма сключена СИДДО, местните физически лица при определянето на данъка върху дохода си, съгласно чл. 76 от ЗДДФЛ ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи. Данъчния кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.
Когато се прилагат горепосочените методи за избягване на двойното данъчно облагане при подаване на годишната данъчна декларация, освен Приложение №1 “Доходи от трудови правоотношения“ се попълва и Приложение №9 „Прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане“ и Приложение №10 „ Ползване на данъчни облекчения“ при метод „освобождаване с прогресия“.
При наличието на внесен в чужбина данък физическото лице към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ следва да приложи доказателства за размера на този данък, като за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща СИДДО се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия”, може да не се представят такива доказателства.
Вижте: Осигурени лица за ДОО