СЪДЪРЖАНИЕ

Възлагане на ревизия

Издаване на заповед за възлагане

Ревизиите се възлагат от определени органи по приходите, оправомощени от териториалният директор на компетентната териториална дирекция на НАП да възлагат ревизии, или от изпълнителният директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор (чл. 112, ал. 2 от ДОПК).

Ревизионното производство се образува с издаване на заповед за възлагане на ревизия, с която се определят: ревизираното лице, като се посочват данните за него по чл. 81, ал. 1, т. 2 – 5 от ДОПК; ръководителят на ревизията; ревизиращите органи; ревизираният период; видовете задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; срока за нейното извършване, както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията.

Случаите за възлагане на ревизии в териториалните дирекции на НАП се разпределят автоматизирано по ревизиращи екипи и органи по възлагане, посредством информационна система „Контрол“. Заповедта за възлагане на ревизия се издава като електронен документ, подписан с електронен подпис като само при техническа невъзможност да бъде подписана с електронен подпис може да бъде издадена и подписана на хартиен носител.

Издадената заповед се връчва на ревизираното лице.

Заповедта за възлагане на ревизията може да бъде изменяна от органа, издал първоначалната заповед за възлагане, с която могат да бъдат променени срокът за извършване, регистрационните данни на ревизираното лице, обхвата на ревизията, ръководителят на ревизията или органите по приходи, които я извършват. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед. Издадените заповеди за изменение на заповедта за възлагане също се връчват на ревизираното лице.

Заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт.

Срок за извършване на ревизията

При възлагане на ревизията може да бъде определен първоначално до тримесечен срок за извършване на ревизията, който започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане на ревизията. Когато заповедта за възлагане на ревизията е връчена по процедурата за взаимна помощ и обмен на информация с държавите-членки на Европейския съюз, срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на получаване на уведомлението за извършено връчване от компетентния орган на другата държава.

Когато тримесечния срок за извършване на ревизията се окаже недостатъчен, може да бъде продължен с още до два месеца.

При особена фактическа сложност на конкретна ревизия, когато първоначално определените срокове се окажат недостатъчни, срокът за извършване на ревизията може да бъде продължен от органа, възложил производството до три години от връчване на заповедта за възлагане като при тези случаи се издава заповед за удължаване на срока от изпълнителния директор на НАП.

Извършване на ревизията

Място на извършване на ревизията

При извършването на ревизията е необходимо ревизираното лице да предостави подходящо място и условия за провеждането ѝ, както и да определи лица за контакт с органа по приходите за оказване на съдействие по време на ревизията (чл. 115, ал. 1 от ДОПК). Ревизиращите органи са длъжни да се запознаят на място с намиращи се при ревизираното лице документи и други доказателства, както и да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от ревизията.

Ревизията може да бъде извършена и в териториалната дирекция в случаите на невъзможност същата да бъде извършена при ревизираното лице. В този случай органите по приходите съставят протокол и опис на документите, които се предават, като екземпляр от протокола и описа се предоставят на лицето. Органът по приходите връща с опис всички иззети или предадени оригинални документи, книжа или технически носители в 30-дневен срок от писменото искане на лицето, освен ако не подлежат на събиране като доказателства в друго висящо производство или върху ценните книжа и вещите са извършени обезпечения, или е насочено принудително изпълнение по реда на този кодекс.

При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на лицето, негово поделение, обект, дейност или имущество извън населеното място на извършване на ревизията, включително и на територията на друга териториална дирекция, ревизиращите органи могат да бъдат командировани за установяването на тези обстоятелства (чл. 115, ал. 5 ДОПК).

Връчване на документи на лицата в хода на ревизия.

Документите, които са издадени във връзка с възлагането, извършването и приключването на ревизионното производство се връчват на ревизираното лице, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения, съгласно правилата за връчване на съобщения по чл. 29 от ДОПК.

Когато се извършва ревизия на физическо лице, включително едноличен търговец, документите могат да се връчват и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако е на лице съгласие да го приеме със задължението да го предаде. Издадените документи и актове на физическите лица могат да се връчват и по месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, като също е необходимо съгласие да го приеме и със задължение да го предаде на лицето.

Връчването може да се извърши от органа по приходите или от друг служител (връчител) и може да се извърши по някои от следните начини:

  • на адреса за кореспонденция на субекта;
  • с изпращане на писмо на адреса за кореспонденция с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие;
  • чрез изпращане по телефакс;
  • с изпращане на електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите;
  • връчване чрез общината или кметството, ако в населеното място, където трябва да се извърши, няма орган по приходите, съответно връчител;
  • връчване и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител.

Издадените в хода на производството електронни документи могат да се връчат на лицето по електронен път чрез активиране на електронна препратка в изпратено електронно съобщение за връчване или като се изтеглят от информационна система на НАП (чл. 30, ал. 6 от ДОПК). Във връзка с връчването на документи по електронен път задължените лица могат да използват електронната услуга на НАП „Връчване и предоставяне на документи на клиентите на НАП в рамките на контролните производства“. За целта е необходимо в НАП да бъде посочен актуален електронен адрес, на който да бъдат изпращани електронни съобщения идокументи за връчване.

Когато във връзка с връчване на документ в хода на производството органите по приходи не открият лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, след най-малко две посещения през 7 дни на адреса за кореспонденция, се прилага реда на чл. 32 от ДОПК за връчване чрез прилагане към досието.

На основание чл. 28, ал. 3 от ДОПК, в случаите на започнала ревизия, за която лицето е редовно уведомено, при  предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция, ревизираното лице е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действията. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени.

Действия на органите по приходи при извършване на ревизията

При извършване на ревизията органът по приходите събира всички документи и данни, свързани с установяването на факти и обстоятелства от значение за законосъобразността на облагането и определяне на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Доказателствата се събират служебно или по инициатива на лицето, като всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. Ревизиращият екип изисква от ревизираното лице документите, необходими за извършване на ревизията. Такива документи могат да бъдат търговски и счетоводни документи, банкови документи, както и всички останали документи от значение за установяване на задълженията на лицето.

При събирането на доказателствата органите по приходи могат:

  • Да изискат писмено от ревизираното лице да представи в определен от срок документи, декларации, справки и писмени обяснения, на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК. Могат да бъдат изискани да се предоставят данни от информационните системи на лицето в електронен формат на технически носител;
  • На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК могат да се изпратят искания до трети лица, държавни и общински органи за представяне на документи, данни, сведения, книжа, носителите на информация и други доказателства относно изясняване на определени факти и обстоятелства;
  • Да изискват писмени обяснения от трети лица в случаите на чл. 57 ДОПК;
  • Да извършват насрещни проверки за установяване на факти и обстоятелства при лице, което не е страна в ревизионното производство – чл. 45 ДОПК;
  • Да използват доказателствен материал, събран при извършване на проверки съгласно чл. 110, ал. 3 ДОПК;
  • Да използват доказателствата, събрани при извършена проверка по делегация по реда на чл. 46 ДОПК;
  • Да възлагат експертизи при спазване на правилата на чл. 60-66 ДОПК;
  • Извършат проверки за установяване на налични активи в обекти на ревизираното лице;
  • Да изпращат молби за информация в областта на ДДС към друга страна-членка на Европейския съюз;
  • Да предприеме мерки за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 40 ДОПК – чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането ѝ, като бъдат взети необходимите технически мерки за запазване на автентичността ѝ. В случаите, когато няма други възможности за обезпечаване, може да се запечата обекта или част от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа. За действията си по обезпечаване на доказателствата органът по приходите съставя протокол, екземпляр от който предоставя на лицето. Срокът на запечатване на обекта се продължава от районния съд по неговото местонахождение по искане на органа по приходите, извършващ действията по обезпечаване.

Преценка на доказателствата

Ревизиращият екип извършва анализ на събраните документи чрез съпоставяне на данните, съдържащи се в различни носители на информация, с цел откриване на пропуски или нарушения при:

  • законосъобразното третиране на осъществените сделки, доставки, договори;
  • определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за данъци и ЗОВ/ВФ ГВРС, в т.ч. законосъобразното осчетоводяване на приходите и разходите по видове, на трудовите възнаграждения, на получените субсидии и пр.;
  • законосъобразното ползване на данъчен кредит;
  • законосъобразното начисляване на видовете задължения по отношение на приложими ставки и срокове;
  • законосъобразното внасяне на видовете задължения по отношение на размер и срок;
  • законосъобразното извършване на плащания в брой.

В зависимост от извършения анализ и настъпили определени обстоятелства в хода на ревизията органите по приходи извършват преценка относно предприемане на някои специфични действия:

  • Налагане на предварителни обезпечителни мерки (чл. 121 от ДОПК) – за обезпечаване на публичните вземания, за да бъде предотвратено извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски би било затруднено или невъзможно;
  • Съставяне на акт за установяване на административно нарушение при констатирано административно нарушение. Необходимост от налагане на административна санкция възниква и при установени нарушения при плащания в брой, извършени от ревизираното лице в нарушение на изискванията на ЗОПБ;
  • Уведомяване на прокуратурата, когато в хода на ревизията са установени индикации за извършено престъпление;
  • Изпращане на покана до ревизираното лице за отстраняване на несъответствия в подадени декларации или неправилно данъчно третиране на доставка по ЗДДС, установени в хода на ревизията ( чл. 103 от ДОПК);
  • Извършване на прихващане или възстановяване изцяло или частично на суми преди приключване на ревизията;
  • Регистрация/дерегистрация по ЗДДС, поради констатирано в хода на ревизията основание за това;
  • Спиране на ревизия – основанията за спиране на производството по извършване на ревизия са определени в чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК;
  • Прекратяване на ревизия – когато преди издаване на административния акт физическо лице, страна в производството, почине, или юридическо лице, страна в производството, престане да съществува (чл. 36, ал. 1 ДОПК).

Приключване на ревизията

Приключването на ревизията е съвкупност от действия на органите по приходи от ревизиращия екип и  органите по възлагане, свързани със съставяне на ревизионен доклад,  издаване на ревизионен акт и връчване на документите на лицето.

Ревизията приключва с издаване на Ревизионен акт. Издаването му се предшества от изготвяне на Ревизионен доклад. Органите по приходите, извършващи ревизията съставят ревизионния доклад в 14-дневен срок от изтичане на срока за извършване на ревизията.

Ревизионният доклад съдържа: имената и длъжността на органите, които го съставят; номер и дата; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията и обстоятелствата от значение за извършването й; описание на извършените процесуални действия, установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях; направените фактически и правни изводи и основанията за тях; предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания; предложение за установяване на задълженията; опис на приложените документи; подписи на органите по приходите, съставили доклада.

В тридневен срок от съставянето на ревизионния доклад се връчва на ревизираното лице, което от своя страна има право да направи писмено възражение в  14-дневен срок. Срокът за представяне на възражение по констатациите в ревизионния доклад може да бъде удължен с до един месец по искане на лицето.

Ревизионният акт се издава до 14 дни след подаване или изтичане на срока за подаване на възражение срещу издадения ревизионен доклад. Ревизионният акт се издава съвместно от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Когато тези органите не могат да постигнат съгласие, ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията.

В определени случаи ревизията може да приключи с издаването на Заповед за прекратяване на ревизионно производство –  когато установяването на задълженията е недопустимо. Такива са например случаите, когато:

  • производството е образувано след изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК;
  • предмет на установяване са задължения, установяването на които не е от компетентността на НАП;
  • производството е образувано за изменение на задължения за данъци и ЗОВ, но не по реда на чл. 133 от ДОПК;
  • в обхвата на ревизията са включени задължения, определени с влязъл в сила ревизионен акт след обжалване по съдебен ред.

Ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване на ревизията се връчват на ревизираното лице в седемдневен срок от издаването на акта.

Обжалване на ревизионен акт/заповед за прекратяване на ревизията

С ревизионния акт става установяването, определянето, изменението или прихващането на публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, т. е. това е актът, създаващ права или задължения, респективно засягащ права или законни интереси на лицата. Той е и актът, подлежащ на по-нататъшно обжалване по административен и съдебен ред, обезпечаване и изпълнение с оглед ролята му на изпълнителен титул.

Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез териториалната дирекция по компетентност на лицето, като решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централното управление на Националната агенция за приходите.

Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение.

Заповедта за прекратяване на производството поради недопустимост за установяване на задължения може да се обжалва по реда на обжалване на ревизионния акт. По същия ред могат да се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в ДОПК не е предвидено друго (чл. 144 от ДОПК).

В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена комплектува преписката и я изпраща на компетентния за решаването ѝ орган (чл. 146 от ДОПК).

Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по жалбата (чл. 145 от ДОПК) или от одобряване на споразумението по чл. 154 от ДОПК. Писменото споразумение по чл. 154 от ДОПК е между органа по приходите, издал обжалвания акт, и ревизираният субект и се отнася за постигане на споразумение между посочените страни относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни. Това споразумение се сключва в срока за издаване на решението по жалбата срещу ревизионния акт.

Административно-решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. Ревизионният акт може да се отмени изцяло или отчасти и преписката да се върне на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията (чл. 155, ал. 4 от ДОПК) със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:

  • непълнота на доказателствата, когато не могат да бъдат събрани в хода на производството по обжалването, или
  • допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.

Права, задължения и отговорности на ревизираните лица

Права на лицата съгласно ДОПК

Ревизираните лица при извършване на ревизията имат следните права регламентирани в чл. 17 от ДОПК:

  • на уважение към честта и достойнството им при осъществяване на процесуалните действия по този кодекс;
  • да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс;
  • на опазване в тайна на сведенията, фактите и обстоятелствата, представляващи данъчна и осигурителна информация;
  • да изискват от органите по приходите при изпълнение на правомощията им да се легитимират и да показват акта, въз основа на който се предприемат съответните действия;
  • да им бъде осигурено безплатно приемане на всички документи, представени от задължени и трети лица относно публичните им задължения;
  • възможност за електронен обмен на данни с органите по приходите;
  • да бъдат информирани за последиците от принудителното изпълнение на вземания за данъци, други публични вземания и задължителни осигурителни вноски;
  • да обжалват всички актове и действия на органите по приходите, с които се засягат техни законни права и интереси, по реда, предвиден в този кодекс;
  • да бъде осигурена възможност страните да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания по реда, предвиден в този кодекс – страните могат да правят писмени искания и възражения;
  • имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани;

Когато са налице обстоятелства за спиране на ревизията по чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК – при заболяване на лице, чието участие в производството е наложително или по т. 4 – по молба на субекта, ревизираните лица могат да подадат молба за спиране на ревизия.

Лицата имат право да обжалват издадената заповед за спиране или решението за отказ за спиране на производството в 14-дневен срок от връчване на съответния документ (чл. 34, ал. 5 от ДОПК). Компетентен за произнасяне по жалбата е административният съд по седалището на териториалната дирекция, в чийто район се намира органът, чийто акт се обжалва. Съдът се произнася с определение, с което се отхвърля или отменя заповедта или отказа за спиране на производството, като определението на съда е окончателно.

Задължения и отговорности на лицата

Ревизираното лице е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива (чл. 37, ал. 2 от ДОПК). Предоставянето на документи може да стане и чрез електронната услуга на ИС „Контрол“ – „Подаване на документи от задължените лица в рамките на контролни производства“.

Задълженото лице може да поиска продължаване на определения му от органа по приходите срок за предоставяне на документи и писмени обяснения, ако това се налага по уважителни причини (чл. 25 от ДОПК). Молбата следва да бъде подадена от лицето до изтичане на първоначално определения срок и след преценка относно нейната основателност органите по приходи издават „Решение за продължаване/отказ за продължаване срока”, с което се определя нов срок за представяне на документите. Решението се връчва на ревизираното лице.

Ако изисканите документи и писмени обяснения не са представени от лицето или са представени, но не е спазен определения от органите по приходите срок се осъществява състава на чл. 278 от ДОПК и започва процедура за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).  Въпреки неспазване на срока ако изисканите в хода на ревизионното производство документи и писмени обяснения се представят от задълженото лице до изтичане на срока за издаване на ревизионния доклад или до изтичането на 14-дневния срок по чл.117, ал. 5 от ДОПК за подаване на писмени възражения срещу ревизионния доклад, ораните по приходи са длъжни да ги обсъди при издаване на съответния документ – ревизионен доклад или ревизионен акт.

Следва да се има предвид, че при изискани документи от органите по приходи в случаите на вече предоставени копия на документи, справки, обяснения или част от тях във връзка с предходно производство е достатъчно задължените лица само да посочат производството, в което те са били предоставени.  Органите по приходи имат възможност да прегледат и приобщят вече представените от документи и не е необходимо повторното им предоставяне.

В производството по ревизия доказателствената тежест лежи върху ревизираното лице, когато това е изрично уредено от законодателя.

Когато за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизираното лице е да представи доказателства за изясняването им.

Когато отношенията или сделките са между свързани лица, както и в случаите на трансфери между място на стопанска дейност на чуждестранно лице в България и други части на същото предприятие в чужбина, се смята, че ревизираното лице е имало възможност да представи доказателства.

Когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица, то е длъжно да докаже съответствието ѝ с пазарната цена и причините за отклоняване от нея, включително чрез представяне на всички относими доказателства от чужбина. Ако ревизираното лице не изпълни задълженията си за представяне на доказателства, ревизиращият орган има право да установи пазарните цени въз основа на достъпна информация или доказателства. При прилагане на методите за определяне на пазарните цени органите използват и данни за борсови цени, данни, посочени в статистически справочници или други издания, съдържащи специализирана ценова информация.

В случай че ревизираното лице откаже на органите по приходи да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или други носители на информация, ревизиращите органи могат да поискат съдействие от органите на МВР, включително за извършване на претърсване или изземане по предвидения за това в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) ред. Иззетите вещи, книжа или други носители на информация се предават от органите на МВР на органите по приходите с протокол и опис. Когато по реда на НПК са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на МВР, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях. Претърсване и изземане от органите на полицията се допускат, ако при извършване на ревизия или проверка са налице данни, че в подлежащ на контрол обект се намират вещи, книжа или други носители на информация и при данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани със задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, стоки с неустановен произход.

В случаите на започнало производство, за което лицето е редовно уведомено, то е длъжно да съобщи писмено на органа по приходите, водещ производството, в тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени (чл. 28, ал. 3 от ДОПК).

Данъчно–осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/,Комуникация с НАП по текущи производства (Контрол, Събиране на вземания, връчване на документи)

Полезно ли беше съдържанието на тази уебстраница?



Благодарим ви за обратната връзка!