СЪДЪРЖАНИЕ

Възстановяването на данък върху добавена стойност на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка на Европейския съюз, за закупени от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната, се регламентира от Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз


Кога се възстановява ДДС в България?


За да се възстанови ДДС на данъчно задължено лице, неустановено в страната, същото трябва да отговаря на следните условия за периода, за който се отнася искането за възстановяване:
1. за периода на възстановяване не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива - постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и
2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната с изключение на доставки

  • облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или 
  • за които получателят е лице - платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, и 

3. лицето е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е установено.

 

Как се възстановява ДДС в България?

Данъчно задълженото лице, неустановено в страната - заявител, има право да му бъде възстановен начисленият от доставчик – регистрирано по ЗДДС лице,  ДДС за получени от него на територията на страната стоки и услуги по облагаеми доставки, както и по осъществен от него внос. Това право е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане съгласно Глава седма – “Данъчен кредит” от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната. Правото на възстановяване е налице, когато данъчно задълженото лице - заявител извършва в държавата членка по установяването си облагаеми доставки с право на данъчен кредит.

Ограниченията, които се прилагат към данъчно задължените лица, установени на територията на страната ни и регистрирани по ЗДДС относно правото им на приспадане на данъчен кредит, са приложими относно правото на данъчно задълженото лице, неустановено в страната - заявител за възстановяване на данък върху добавената стойност.


Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност за направени покупки на стоки или услуги се отнася за фактурирани доставки, по които данъкът е станал изискуем, и за осъществен внос на стоки по време на периода на възстановяване.

По реда на Наредбата за начислен неправомерно данък за получени доставки на стоки и услуги за данъчно задълженото лице, неустановено в страната - заявител не е налице право на данъчен кредит.


Данъчно задълженото лице, неустановено в страната - заявител има право на частично възстановяване на данъка върху добавената стойност, когато в държавата членка по установяването си извършва както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Размерът на данъка за възстановяване се изчислява на базата на приложимия от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, изчислен по правилата в държавата членка по установяването му.  


Независимо, че лицето извършва в държавата членка по установяването си както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право, когато конкретната доставка е предназначена само за извършваните от него доставки с право на данъчен кредит,  лицето има право да му бъде възстановен целият данък.

Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, лицето има право да  коригира  посочената в предходно искане сума за  възстановяване или  вече  възстановена сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща съответния период на възстановяване с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на държавата членка по установяване в срок до 30 септември на същата.

 

Къде се подава искане за възстановяване?

Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от данъчно задълженото лице, неустановено в страната - заявител чрез: 
- подаване на искане за възстановяване до компетентния орган по приходите на Националната агенция за приходите посредством електронен портал създаден в държавата членка по установяване на лицето. 


Начинът на подаване на искането за възстановяване чрез електронен портал, създаден в държавата членка по установяване на лицето се определя от тази държава членка.
Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално поисканата допълнителна информация, се предоставя от лицето на български или английски език.
Правото за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност, начислен за получени от лицето стоки и услуги, се упражнява лично или чрез упълномощено лице.

 

Срок за подаване на искане за възстановяване

Данъчно задълженото лице, неустановено в страната - заявител може да упражни правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност най-късно до 30 септември на календарната годината, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.

Когато лицето установи нeправилно отразени фактури или документи за внос в подадено от него искане за възстановяване, може да подаде корекционно искане за възстановяване. Корекционното искане може да бъде подадено до края на календарната година, следваща периода на възстановяване.
Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, лицето има право да  коригира  посочената в предходно искане сума за възстановяване или вече възстановена сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща съответния период на възстановяване с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на държавата членка в срок до 30 септември на същата.

 

Какъв е периодът, за който се извършва възстановяване?

Периодът, за който се извършва възстановяване на данъка, е календарно тримесечие и/или календарна година (максимум едно лице може да подаде пет искания за възстановяване, четири за четирите календарни тримесечия и едно за календарната година).
Искането за възстановяване на ДДС, може да се отнася за период по-кратък от календарно тримесечие, само когато този период е остатък от календарната година. 

Когато искането за възстановяване е за срок от календарно тримесечие, сумата на данъка за възстановяване не може да бъде по-малка от 800 лв. (400 евро).
Когато искането е за срок от една календарна година или за остатъка от същата, възстановяване на данък се допуска само ако сумата на данъка, за който е възникнало право на възстановяване, е равна или надвишава 100 лв. (50 евро).

 

Какъв е срокът за обработване на искането?

Ако не е поискана допълнителна информация, максималният срок е 4 месеца.
Ако е поискана допълнителна информация, максималният срок е 8 месеца.
Ако е поискана нова допълнителна информация, максималният срок е 8 месеца.


За повече информация вижте: Раздел І.І „Възстановяване от органите по приходите на Националната агенция за приходите на ДДС на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава-членка на Общността“ на Наръчник за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз

VIES,ДДС при сделки в ЕС,ДДС в България

Полезно ли беше съдържанието на тази уебстраница ?

Гласувай да Гласувай не


Благодарим ви за обратната връзка!