СЪДЪРЖАНИЕ
По смисъла на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по чл. 177 от ЗДДС е особен вид солидарна отговорност за регистрирано лице - получател по облагаема доставка, която възниква, ако са изпълнени условията, предвидени в цитираната разпоредба.
Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, отговорността се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК.
Съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗДДС се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. дължимият данък по облагаемата доставка не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и
2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
В чл. 177 от ЗДДС са посочени няколко условия, които трябва да са изпълнени, за да се приложи институтът на солидарната отговорност: наличие на облагаема доставка, невнесен данък от доставчика, приспаднат данъчен кредит от получателя и знание или презумпция за знание на получателя.
Всяка от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС следва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване. По силата на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС доказателствената тежест за това е на органите по приходите.