СЪДЪРЖАНИЕ
Обменът на информация в областта на прякото данъчно облагане е основно средство за административно сътрудничество между държавите. Целта му е да се гарантира правилното прилагане на данъчните законодателства и Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Обменът на информация е и основно средство в борбата срещу данъчните измами и отклонението от данъчно облагане.
Обменът на информация се осъществява между компетентните органи на държавите. Компетентен орган за Република България е Министърът на финансите, изпълнителният директор на НАП или упълномощени от тях лица.
България може да обменя информация с държавите:
- членки на ЕС;
- с които има сключена СИДДО;
- страни по Многостранната конвенция за взаимно административно сътрудничество.
Видове обмен на информация
Обменът на информация има три основни форми.
- При поискване – осъществява се въз основа на конкретно искане, отправено от компетентния орган на едната държава до компетентния орган на другата държава, по отношение на конкретен случай.
- Спонтанен – държавите обменят сведения по собствена инициатива, без да е необходимо конкретно запитване; например, когато има основание да се предполага неплащане на данъци в другата държава.
- Автоматичен – държавите обменят редовно (например, веднъж годишно), без да има отправено искане, предварително определени сведения за доходи и имущество (например, трудови доходи, лихви, банкови сметки и други), които местни лица на едната държава притежават в другата държава. Вижте Автоматичен обмен на финансова информация.
Правни инструменти
Обменът на информация се осъществява на основание различни международни договори и директиви на ЕС:
- Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси;
- Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО);
- Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и последващите ѝ изменения;
- Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки (Common Reporting Standard или CRS);
- Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA;
- Многостранното споразумение между компетентните органи за обмен на отчети по държави.
България може да обменя информация въз основа на горепосочените правни инструменти с над 130 юрисдикции от цял свят.