СЪДЪРЖАНИЕ

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) представляват двустранни или многостранни международни договори, които се сключват с цел насърчаване на икономическите връзки между държавите и избягване на двойното данъчно облагане върху доходите и имуществото, без да създават възможности за заобикаляне или отклонение от данъчно облагане. Спрямо спогодбите се прилагат правилата на международното право, съдържащи се във Виенската конвенция за правото на договорите, която е ратифицирана от България през 1987 г.

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане не създават нови задължения за данъчно задължените лица, а разпределят данъчнооблагателните правомощия на договарящите държави.

Модели на данъчни спогодби

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане в международен план следват два основни модела:

  • Моделът на данъчна спогодба на ОИСР датира от 1963 г., като през годините е обект на различни изменения и допълнения. Последната актуализация на Модела датира от 2017 г., когато в него са отразени препоръките от докладите по проекта срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на Г-20/ОИСР (Base Erosion and Profit Shifting, BEPS).
  • Моделът на данъчна спогодба на ООН датира от 1980 г. и също е обект на изменения и допълнения, последното от които е от 2017 г.

В българската договорна практика се използват и двата модела, като във всички по-нови спогодби на нашата страна са застъпени преимуществено разпоредбите от Модела на ОИСР.

Прилагане на СИДДО

По правило всяка СИДДО се прилага само по отношение на преките данъци – това са данъците върху доходите и върху имуществото. За България данъците, по отношение на които се прилагат СИДДО, в обшия случай са:

  • данъкът върху дохода на физическите лица,
  • корпоративният подоходен данък,
  • патентният данък.

Обхватът по отношение на данъците е различен в отделните спогодби.

В България има 70 действащи СИДДО, обхващащи 71 държави (СИДДО със Съюзна република Югославия се прилага за Република Сърбия и за Черна Гора)

Съгласно чл. 5, ал. 4 от нашата Конституция спогодбите, след ратифициране по установения ред, обнародване и влизане в сила, са част от вътрешното право на нашата страна и имат предимство пред тези норми на вътрешното ни законодателство, които им противоречат. Вижте <връзка: Прилагане на СИДДО в България>.

Премахване на двойното данъчно облагане

В нашата договорна практика са застъпени основно два метода за избягване на двойното данъчно облагане:

  • освобождаване с прогресия – най-често се прилага по при пасивните видове доходи: дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения;
  • обикновен данъчен кредит – отнася се за всички останали видове доходи.

Някои СИДДО, включително тези от по-новата ни договорна практика, съдържат само метода на обикновения данъчен кредит. За определяне на приложимия метод за избягване на двойното данъчно облагане е необходимо да се провери текста на конкретната СИДДО.

Основни принципи в СИДДО

По-долу са изброени някои от основните принципи, въз основа на които функционират СИДДО, сключени от България:

  • гарантиране на определено ниво на сигурност по отношение на правилата, които се прилагат във връзка с трансгранични сделки, с цел насърчаване на инвестициите, търговията, движението на технологии и персонал;
  • предоставяне на право на държавата на източника да облага определени категории доходи и печалби, често с редуцирана ставка;
  • редуциране или премахване на двойното данъчно облагане чрез предоставяне на метод за избягване на двойното данъчно облагане;
  • предоставяне на възможност за стартиране на процедура за взаимно споразумение, когато действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на СИДДО;
  • предотвратяване възможностите за заобикаляне или отклонение от данъчно облагане чрез:
    • осигуряване на правила за разпределяне на печалбите при отчитане на принципа на независимите пазарни отношения (arm’s length basis);
    • запазване правото на договарящите държави да прилагат разпоредбите в техните вътрешни законодателства, свързани с трансферното ценообразуване, или насочени срещу избягването на данъчното облагане;
    • предоставяне на възможност за обмен на информация между договарящите държави.

Вижте още <връзки: Удостоверение за местно лице, Заверяване на документ за чужбина и Процедура за взаимно споразумение>.

Многостранната конвенция

Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, известна още с работното си наименование Многостранен инструмент, е многостранен международен договор, който позволява юрисдикциите бързо да променят определени разпоредби от спогодбите, попадащи в нейния обхват, без да се налага да водят двустранни преговори помежду си. Основната цел на Конвенцията е да подобри разпоредбите на СИДДО срещу избягването на данъчното облагане и да повиши данъчната предвидимост чрез въвеждането на ефективен механизъм за разрешаване на споровете.

Многостранната конвенция е приета през ноември 2016 г. и е отворена за подписване, считано от 31 декември 2016. Първата официална церемония по присъединяване към нея се състоя през месец юни 2017, когато подписа си за присъединяване към нея положиха над 70 юрисдикции, включително и България.

До този момент над 30 юрисдикции са депозирали документите си за ратификация или одобрение пред Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Полезно ли беше съдържанието на тази уебстраница ?

Гласувай да Гласувай не


Благодарим ви за обратната връзка!