СЪДЪРЖАНИЕ

Правилата за трансферно ценообразуване са правила за определяне на цената при сделки между свързани лица и осигуряват равнопоставеност в данъчното третиране на всички данъчно-задължени. При свързаните лица са налице фактори, които могат да повлияят върху техните търговски и финансови отношения, така че сделките помежду им да се сключват при условия, различаващи се от условията, които биха съществували между независими страни, действащи на свободния пазар. За определение на свързани лица вижте §1, т. 3 допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Според българското законодателство правилата за трансферно ценообразуване се прилагат при всички сделки на свързани лица, не само при трансграничните.

Правилата за трансферно ценообразуване се основават на принципа на независимите пазарни отношения (НПО), въведен в българското законодателство с разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО. Принципът на НПО е широко възприет международен стандарт, залегнал в чл. 9 от Модела на данъчна спогодба за доходите и имуществото на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Модела на СИДДО на ОИСР). Според принципа, за данъчни цели, цената при сделка между свързани лица (контролирана сделка) следва да се определя чрез съпоставянето на тази цена и условията и обстоятелствата, при които сделката е осъществена, с условията, които биха били договорени при съпоставима сделка между независими страни, действащи при съпоставими обстоятелства.

Методи за трансферно ценообразуване

Проверката, дали дадена контролирана сделка отговаря на принципа на НПО, се извършва чрез методите за определяне на пазарните цени, изброени в §1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ДОПК:

  • Метод на сравнимите неконтролирани цени (МСНЦ) – трансферната цена се определя пряко въз основа на информация за цената на съпоставим продукт или услуга, търгуван в сделка между независими страни;
  • Метод на пазарните цени (МПЦ) – трансферната цена се определя чрез сравнение на нормата на брутна печалба, осъществена в резултат на препродажбата на оценявания продукт или услуга на независимо лице, с нормата на брутна печалба, която е осъществена в съпоставима сделка между независими страни;
  • Метод на увеличената стойност (МУС) – трансферната цена се определя чрез сравнение на нормата на надбавка върху разходите за производство на продукт или за предоставяне на услуга, с нормата на надбавка върху разходите, които понася независим доставчик в съпоставима сделка;
  • Метод на разпределената печалба (МРП) – трансферната цена се определя, като комбинираният финансов резултат от всички стопански операции, свързани с реализацията на даден продукт или услуга, се разпределя между всички участници в тези операции на определена основа, която би била използвана в рамките на договорни отношения между независими страни при съпоставими пазарни условия;
  • Метод на транзакционната нетна печалба (МТНП) – трансферната цена се определя, като нормата на нетната печалба (изразена най-често чрез оперативната печалба) от контролираната сделка, изчислена като съотношение между нетната печалба и избрана база (приходи от продажби, разходи, активи), се сравнява със съпоставима норма на нетна печалба, изчислена спрямо същата база при независими лица.

При прилагане на методите НАП се ръководи от:

  • Наредба № Н-9 от 14 август 2006 на министъра на финансите , която определя реда и начина за прилагане на методите за трансферно ценообразуване;
  • Наръчник по трансферно ценообразуване на НАП, който утвърждава обща административна практика и подпомага служителите на НАП при осъществяване на контрол и обезпечава предвидимост за данъкоплатците;
  • Ръководство на ОИСР по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации (Ръководството на ОИСР).

За разлика от Ръководството на ОИСР, което предвижда, че във всеки конкретен случай следва да бъде използван най-подходящият според обстоятелствата метод за трансферно ценообразуване, разпоредбите на Наредба № Н-9 въвеждат йерархия на методите, според която традиционните транзакционни методи (МСНЦ, МПЦ и МУС) се прилагат с предимство пред методите на транзакционната печалба (МРП и МТНП).

Документация за трансферно ценообразуване и отчети по държави

Съгласно чл. 116 от ДОПК в рамките на административния контрол данъчно задължените лица са задължени да докажат, че осъществените от тях сделки със свързани лица съответстват на принципа на НПО. Едно от доказателствата, което органите по приходите често изискват, е документация за трансферно ценообразуване.

Представянето на документация за трансферно ценообразуване е задължително за големи предприятия, посочени в чл. 71б от ДОПК. Документацията трябва да включва местно и обобщено досие за данъчната година,

  • Местно досие се изготвя до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася. Когато е подадена коригираща годишна данъчна декларация по чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, водеща до промяна на данните в местното досие, то се обновява във връзка с направената корекция в 14-дневен срок от подаване на коригиращата декларация, но не по-късно от 30 септември на текущата година.
  • Обобщено досие се изготвя за крайното предприятие-майка на многонационалната група предприятия (МГП), не по-късно от изтичането на 12 месеца след срока за подаване на годишна данъчна декларация по ЗКПО.

Съгласно правилата за автоматичен обмен на отчети по държави, лицата, които са местни за данъчни цели на България и са част от МГП, (раздел VI на глава шестнадесета от ДОПК) са длъжни да подават:

  • отчет по държави когато лицето е крайно предприятие-майка на МГП (по чл. 143ф от ДОПК);
  • уведомление от всички съставни предприятия на МГП (по чл. 143ш от ДОПК).

При определени условия отчетът по държави се подава от заместващо предприятие майка по 143х, ал. 3 от ДОПК или съставно предприятие по чл. 143ц от ДОПК.

Санкции

Сумите, превишаващи цената, която би била определена при спазване на принципа на НПО, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, се считат за скрито разпределение на печалбата (§1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО). Извършеното скрито разпределение на печалбата представлява административно нарушение и се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба (чл. 267 от ЗКПО). В допълнение, тези суми са разходи, които не се признават за данъчни цели (чл. 26, т. 11 от ЗКПО).

За неизпълнението на задължения, свързани с предоставянето на отчети по държави или с изготвянето на документация за трансферно ценообразуване, са предвидени административни наказания от 10 000 до 300 000 лева (чл. 278а от ДОПК).

Полезно ли беше съдържанието на тази уебстраница ?

Гласувай да Гласувай не


Благодарим ви за обратната връзка!