СЪДЪРЖАНИЕ
Отговорността по чл. 19 от ДОПК се състои във вменяване на задължение на едно лице да заплати задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), дължими от друг субект. С разпоредбата на чл. 19 от кодекса, законодателят е уредил особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължения за данъци и/или осигурителни вноски на субекти по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК.
Предпоставка за реализиране на отговорността е лицето, на което е вменена тази отговорност, да е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задълженото юридическо лице (ЮЛ) за времето, за което е установено наличие на неплатени от юридическото лице публични задължения.
Отговорността по чл. 19 от ДОПК изисква да се констатира недобросъвестно препятстване от страна на отговорните трети лица да бъдат събрани дължимите от юридическото лице данъци и задължителни осигурителни вноски. В хипотезата на ал. 1 препятстването се състои в бездействие или действие, съответно изразяващи се в непосочване или невярно посочване на данни, които са известни на отговорния субект, когато същият има законовото задължение да ги обяви пред орган на НАП. В хипотезата на ал. 2 – отговорността на третото лице се ангажира при проява на недобросъвестно поведение на това лице, което е довело до намаляване на имуществото на дружеството. И в двата случая законът изисква да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия или бездействия и несъбираемостта на публичния дълг.