СЪДЪРЖАНИЕ
При наличие на данни за нарушения, изчерпателно изброени в чл. 122 от ДОПК, а именно: укрити приходи или доходи, не е подадена декларация, въз основа, на която се определя задължението, в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи, липсва или не е представена счетоводна отчетност и др., органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена по аналогия данъчна основа /чл. 122, ал. 2 от ДОПК/. В тези случаи органът по приходите определя основата за облагане с данъци за съответния период, за който са установени обстоятелствата.
При тези обстоятелства, ако стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него, или направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква „а“ ДР ДОПК явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства, се смята до доказване на противното, че има печалба или доход, подлежащи на облагане.
Когато в хода на производството органът по приходите установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, той уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред, и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни.
Органите по приходите могат да приложат установения по закон размер на данъка, към определената по аналогия данъчна основа, когато са налице данни за укрити приходи и доходи.
Повече за срокове, права и задължения на проверяващи и проверявани, както и за ред на обжалване на ревизионния акт, вижте Ревизия по общия ред