Държавно обществено осигуряване

Държавното обществено осигуряване (ДОО) е форма на организирана материална защита на трудещите се в случай на загуба на доход. Основни принципи на ДОО са задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица, социален диалог при управлението на осигурителната система и фондова организация на осигурителните средства. Основният източник на осигурителното право, който събира социалноосигурителното законодателство в един законов акт е Кодексът за социално осигуряване (КСО). Полагането на труд е основополагащо за ДОО. Упражняването на съответната трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от ДОО социални рискове. 

Осигуряването се прави за следните рискове в съответните фондове:

• Общо заболяване и майчинство: за общо заболяване, водещо до временна неработоспособност и временно намалена работоспособност и за майчинство;
• Пенсии или Пенсии за лицата по чл. 69 за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
• Трудова злополука и професионална болест: за трудова злополука и професионална болест, което включва: инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност поради трудова злополука и професионална болест;
• Безработица: за безработица.

Вижте: Осигурени лица за ДОО;

Вижте още Осигуряване на съпрузите на регистрираните като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Повече информация за плащането, вижте в рубриката "Плащане"