СЪДЪРЖАНИЕ
На основание Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) качеството „осигурено лице” се придобива задължително по силата на закона. В най-общия случай българското гражданство е в основата на придобиване на това качество и няма връзка с полагането на трудова дейност.
Граждани на друга държава също могат да придобият качеството „осигурено лице” за целите на задължителното здравно осигуряване, но при наличие на предвидените в ЗЗО условия.
Задължително осигурени в НЗОК са:
- Всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
- Българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
- *Чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
*Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България чужденците пребивават в България:
- краткосрочно – до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
- продължително – с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в същия закон;
- дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
- постоянно – с разрешен неопределен срок.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
На основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, задължението за осигуряване на лицата възниква от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.
- Лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;
- Чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
- Лицата, извън посочените до тук, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (правилата, въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408 от 14 юни 1971 г. и регламент за неговото прилагане, и/или Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят).
Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава – членка.
Повече информация вижте във фиш ІІ. 2 от Наръчника по задължително социално и здравно осигуряване и гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.