СЪДЪРЖАНИЕ
Давността е период от време, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително.
Давността не се прилага служебно. За да бъдат погасени задълженията ви по давност, подайте възражение по образец. Изтеглете и попълнете Възражение за погасяване по давност.
Давност на публичните вземания
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) определя продължителността на давността на публичните вземания. Считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението, то се погасява по давност след:
- 5 години, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (чл. 171, ал. 1 от ДОПК).
- 10 години, независимо от спирания и прекъсвания, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника (абсолютна давност).
С изтичането на давността публичното вземане остава дължимо и може, както да бъде платено доброволно (чл. 174 от ДОПК), така и да бъде прихванато (чл. 128. ал. 1 и чл. 170, ал. 3 от ДОПК).
Давността може да бъде спирана и прекъсвана
Прилагането на редица действия от страна на НАП спира или прекъсва давността (чл. 172 от ДОПК).
- При прекъсване се заличава изтеклият до момента давностен срок и започва да тече нов от начало.
- При спиране, давността се увеличава с времето на спиране – давността спира да тече при спирането и продължава след отпадане на основанието за спирането. По време на спирането давностният срок не тече.