СЪДЪРЖАНИЕ
Наименование
Наименованието на услугата е Разкриване на трансгранични данъчни схеми (в т.ч. Първоначално разкриване на данъчна схема/Последващо разкриване на данъчна схема/Първоначално разкриване на данъчна схема с типизирано съдържание).
Правна рамка
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености.
Целта на правилата за автоматичен обмен на информация за трансгранични данъчни схеми е подобряване на данъчната прозрачност и предотвратяване на агресивното трансгранично данъчно планиране. Въведени са задължения на определена категория лица (консултанти) да разкриват използваните от тях потенциално агресивни схеми за трансгранично данъчно планиране. Данъчните органи обменят помежду си тази информация и ще предприемат превантивни и коригиращи действия преди да са настъпили отрицателните данъчни последици за
националните бюджети.
Кой ползва услугата?
Основното задължение за оповестяване на трансграничните данъчни схеми е върху т. нар. „консултанти“, но в определени хипотези то може да бъде прехвърлено на данъчно задължените лица, които се възползват от схемата. Дефиницията на понятието „консултант“ е максимално широка и не съдържа изчерпателен списък от професии или дейности. Най-често срещаните посредници вероятно биха били данъчните консултанти, адвокати, счетоводители, финансови експерти, банки, корпоративни финансови съветници и т.н. Важно е да се отбележи, че това, че едно лице е адвокат или счетоводител, не го прави автоматично консултант по смисъла на новите правила. Трябва да са налице всички условия, предвидени в ДОПК, за да възникне задължение за оповестяване.
Срок за подаване на информация
Консултант следва да предостави информация за трансгранична данъчна схема, която:
му е известна, притежава, или се намира под неговия контрол, в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати:
- деня, следващ деня, на който данъчната схема е предоставена за прилагане;
- деня, следващ деня, на който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;
- датата, на която е извършена първата стъпка за прилагането на данъчната схема.
По отношение на схемите с типизирано съдържание – след първоначалното оповестяване на схемата, на всеки три месеца се дава актуална информация за схемата, станала известна след предходното подаване на информация.
Данъчно задълженото лице следва да подаде информация за трансграничната данъчна схема в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати:
- деня, следващ деня, в който данъчната схема е предоставена за прилагане;
- деня, следващ деня, в който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;
- датата, на която е извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема.
Съдържание на оповестяването за трансгранична данъчна схема
Информацията, която консултантите или данъчно задължените лица предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, трябва да съдържа следните данни:
1. идентификационни данни на консултанта/консултантите и данъчно задълженото лице/данъчно задължените лица, включително:
а) име;
б) дата и място на раждане (за физическите лица);
в) държава или юрисдикция, в която е местно лице за данъчни цели;
г) идентификационен номер за данъчни цели;
д) лицата, които са свързани предприятия на данъчно задълженото лице, когато е необходимо;
2. описание на характеристиките на схемата по чл. 143я, ал. 4, поради които тя подлежи на предоставяне;
3. уникален номер на данъчната схема, когато предоставянето на информация по отношение на схемата не е първоначално;
4. обобщено съдържание на данъчната схема, включително посочване на наименованието, под което тя е позната, и общо описание на съответните стопански дейности или договорености, без да се разкрива търговска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;
5. датата, на която е била извършена или предстои да бъде извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема;
6. националните разпоредби, на които се основава данъчната схема;
7. стойност на данъчната схема;
8. посочване на държавите членки, които има вероятност да бъдат засегнати от данъчната схема;
9. идентификационни данни на всяко друго лице в държава членка, за което има вероятност да бъде засегнато от данъчната схема, като се посочват държавите членки, с които това лице е свързано.
Ред за предоставяне на информация
Информация за данъчните схеми се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП. Заповедта е публикува на Интернет страницата на агенцията.
Санкции
- Консултант или данъчно задължено лице, което не изпълни задължението си да предостави информация за трансгранична данъчна схема, се наказва с:
- глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, или
- имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
- Консултант или данъчно задължено лице, което предостави непълна или невярна информация по чл. 143я³ от ДОПК по отношение на данъчна схема, се наказва с:
- глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или
- имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
- Консултант, който не изпълни задължението си по чл. 143я¹, ал. 12 от ДОПК, да уведоми другите консултанти или данъчно задълженото лице за задължението им за оповестяване, се наказва с:
- глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, или
- имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
- Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, което не уведоми в срок друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издаден уникален номер, се наказва с:
- глоба в размер от 200 до 800 лв. – за физическите лица, или
- имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.
При повторно нарушение за всяко от посочените по-горе нарушения се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.